𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🥀19🥀

-Аз.. Съм влюбен в теб, Нам. От както бяхме на покрива за партито за началото на годината..

Ооределено не очакваше да чуе това.

Беше потресен

-Какво..

-Точно такова! Влюбен съм! Харесва ти или не, това е факт!

Стоеше и гледаше в една точка. Не вярваше

-Отвратителен си! Как може да харесваш момчета! Направо ме е гнус да седя близо до теб! И си мислиш, че бих тръгнал с педал като теб?!

-Не съм си го помислял..

Гледаше в земята.

-Забрави за мен! Всички вие! Не искам дори да бъда близо до теб! Мразя те СокДжин! - крещеше по него

Това бе края.

Сърцето на Джин може и да бе разрушено, но вече нямаше и спомен от него. Сякаш червеева дупка го бе погълнала..

Избяга от тоалетните към дома си.

Истинския дом

Уон щеше да му занесе вещите.

И без това утре трябваше да се прибират.

Влезе в стаята си и започна да претърсва всяко шкафче, всеки джоб който намереше.

Накрая го намери.

Бялото прахче от Деси

Спомни си думите й. Да шмърка по малко.

Но точно в момента не му пукаше за последиците.

Направи две линии от цялото пакетче и нави един лист, А7 формат.

Шмръкна и двете линии

Тръгна да става, но щеше да падне.

Главата му се виеше.

Наркотика бе с бързо действие

Но силен

Особено за организма на Джин, който до сега не бе приемал

Краката му се разтрепериха, главата му се цепеше от болка, погледа му се размаза докато не стана черен.

•°•

Секундата в която Джин избяга от тоалетните, Джун се подпря на мивките.

Не можеше да повярва

Джин бе влюбен в него

Защо по дяволите?!

Сънгмин влезе

-Нам, какво се случи?

Не каза нищо

-Нам, отговори ми

-Джин ми каза, че е влюбен в мен..

-И? Ти какво му каза? - попита, скръстил ръце.

-Че е отвратителен и не искам нищо общо с него

Сънг се хвана за главата

-Нам! Джин е с крехка психика! Един бог знае къде е! Ами ако си направи нещо?!

Не се бе замислил

Сънгмин се успокои

-Виж. Може да постъпи лошо с всички ни, но пак те обичаме. Ти си ни като брат. Ако решиш, че искаш да се върнеш, винаги ще има място за теб.. Но.. Не знам дали Джин ще бъде психически добре тогава..

Нам гледаше в пода.

Тръгна към къщата с надежда Джин да е там

Притесни се.. Ами ако наистина си стори нещо?

Влезе и директно се качи на втория етаж, отваряйки вратата на стаята му.

Това което видя го шокира

Джин лежеше на пода, блед, очите му бяха затворени

Обади се по най - бързия начин на 911.

-Джин, моля те, не си отивай

Сълзи капеха от очите му, бе прегърнал тялото сякаш е голямо плюшено мече

Вратата долу се отвори и парамедици взеха Джин

Вкараха го в линейката като Нам се качи отзад

Сложи лицето си в шепи

-Боже.. Как може да съм такъв идиот..

Беше го страх