🌸6🌸

60 6 5
                                    

Нам отвори очи пръв.

Главата го болеше страшно много.

Имаше чувството, че го разцепва на две.

Няколко секунди по - късно се усети, че е в прегръдките на Джин и тръгна да се измъква.

Уви, не успя.

Събуди го

-Можеш да останеш още малко..

Отново легна и го прегърна

Намджун го погледна и сключиха погледите си.

Изучаваха лицата си, не отделяха поглед един от друг.

Бяха в различни галактики

Силен вик ги опомни

Слязоха на първия етаж и завариха останалите живущи ядосани

-Какво се случва? - попита Джин тихо

-И ние това се питаме

Чу се падане на пода

Влязоха в кухнята и видяха Сънгмин на пода

-Ъм.. Какво се случва?

-Хладилника е празен..

-Което значи, че трябва да пазаруваме.

Кимна тъжно

-Оправяйте се. Имаме половин час, след това пазаруваме и ни очаква много чистене. - нареди Чан

•°•

Вече в магазина.. Се чудеха как не са ги изгонили..

Сънгмин напълни количката с банани, Чан с ягоди, Мино с мляко.

Единствения който слагаше разумни покупки и връщаше излишното беше Джин.

Сънгхуун се беше качил върху етажерката с ананаси, а Съну се опитваше да го свали от там.

Нам и Джин бяха като родителите. Единствените с нормално поведение.

Отидоха на касата и поставиха покупките си.

Платиха и се прибраха.

Всеки имаше задължения при чистенето.

Сънгмин и Джулия - кухня
Съну, Сънгхуун, Мино и Чан - хол
Нам и Джин - втори етаж

Чистенето беше едно от най - дългите и изморителни след парти.

Явно вчерашното е било най - доброто.

Нямаха енергия за преобличане.

Легнаха директно с дрехите си.

Но въпреки всичко, прегърнати.

𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<Where stories live. Discover now