𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🌼15🌼

На следващия ден отново беше некомфортно в университета

Но още повече

Намджун и Деси бяха там.

Опитваха се да говорят с него, но нямаше резултат.

Сякаш не ги познава.

Това много ги нараняваше.

Особено Джин..

В края на последната лекция, Съну направи опит да говори с него. Но последен

-Нам..

Не го отрази

-Ким Намджун! Дължиш обяснение! - повиши тон

-На кого?

-На нас, идиот!

Стана и го погледна.

Да, извисяваше се над него, но не бе уплашен.

-Мърдай мравка

Бутна го, удряйки главата си в стената.

Нам и Деси излязоха от стаята и Сън пусна сълзите си

Другите чуха всичко, макар да бяха в отсрещната стая..

Влязоха притеснени и щом видяха Съну на пода да плаче, сърцето на Сънгхуун се сви.

Веднага клекна до него и го прегърна

-Боже! Какво се случи?! - питаше, държейки лицето му в шепите си.

-Бутна ме, добре съм

Стана, но по стената имаше кръв

-Сън.. - каза Джулия гледайки петното

-Какво?

Обърна го и всички видяха червеното по розовата му коса

Джулия отмести косата му и видяха раната.

Беше си пукнал главата.

Сънгхуун побесня

Излезе в коридора и започна да търси Намджун

Видя го да се натиска с Деси в края на  коридора

-КИМ НАМДЖУН!

Викна яростно, а Нам докато се обърне и вече бе повален на земята от юмрука на Хун

-Какво по дяволите искаш?!

-Ще те убия!

Започна да го удря с юмруци, възседнал го

Лицето на Намджун кървеше.

Но играта се обърна.

Сега Хун бе отдолу, целия окървавен