𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🌺4🌺

Намджун отвори очи и стана бавно от леглото, за да не събуди Джин.

Бе изминала седмица от както Нам бе отишъл в пицарията.

Отчая се, реши, че са наели друг.

Но пък Джин щеше да му каже.. Нали?

Слезе в кухнята където се засече с Мино и Съну.

-Хей, добро утро - поздрави Нам

-Добро утро, как спа? - попита Мино

-Добре, вие?

-Добре

Съну не каза нищо

-Има ли ти нещо? - попитаха двете момчета

-Не, просто тази нощ не можах да спя

-Защо? - отново синхрон

Човек би казал, че са се уговорили

-Сънгхуун много хъркаше

Трите момчета се засмяха, но смеха им секна когато се чу позвъняване на телефон.

Бе този на Нам

Отвори линията и го допря до ухото си

-Ало? - Да? - Наистина ли?! - О боже, благодаря! - Да - Дочуване

Това бе което другите две момчета чуха. Бяха объркани.

-Какво се случи?

-Бяха от пицарията, нает съм!

-Поздравления! Радваме се!

Трите момчета продължиха да си говорят, но с течение на времето, доста бързо бе станало обяд

Чу се скърцане на панти.

През вратата влезе сънения Джин

-Добро утро..

-Добър обяд, сънливко - каза Мино, карайки ги да се смеят

-Джин, днес ще те заведа на кино - заяви Джун, а Джин погледна объркано

-Защото?

-Защото вече сме колеги

-О майко, наистина ли?!

Нам само кимна

-Радвам се!

Поговориха си още малко и решиха да се оправят.

Отново имаше разправия за банята

Както винаги

Двамата излязоха и се запътиха към близкия мол

Купиха си билети за някакъв комедиен филм и заеха местата си.

-Знаеш ли? - започна Нам

-Ами не, но знам, че ще ми кажеш

-Ако не бяхте ти и Съну, не мисля, че щях да мога да оцелея. Да, Сънгмин ме приюти в парка, но вие ми помогнахте опорно.

-За това са приятелите. Подкрепят се - усмихна се Джин

-Така е. И ти благодаря за което

Хвана ръката му и се загледа в екрана.

Джин обаче все още го гледаше.

Имаше нещо интересно в това момче.

Не знаеше какво.

Но имаше нещо.