𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🌸7🌸

Алармата прозвуча силно в ушите на Нам.

Усещаше вибрация.

Бе отвикнал от ранно ставане.

С раздразнение я изключи и се изправи лениво.

Погледна до себе си. Беше празно.

В същият момент чу отваряне на врата.

От там се показа Джин с хавлия около кръста си.

-Сънгмин влезе в банята, изчакай

Намджун кимна и се разтегна. До тук бяха със спането до 10 часа.

Видя Мин да минава по коридора и тръгна към банята.

Обожаваше да си взима душ сутрин. Сякаш измиваше всичко, което не иска да държи в тялото си.

Включително и притеснение.

Излезе от банята и тръгна към стаята си, за да се облече.

Взе си риза с каре, бяла тениска и дънки

Нямаше намерението да направи кратката половинминутна процедура наречена сресване.

Нямаше нужда.

Слезе долу и всички тръгнаха към университета.

•°•

Вече в стаята, Нам се загледа и забеляза момичето от онази вечер.

Отиде при нея

-Хей

-Хей! Ти не си ли момчето от купона което ме заряза на дивана? - попита тя, а той сведе глава

-Да, съжалявам, не ми беше добре..

-Няма проблем, всичко е забравено. Аз също бях подпийнала, хахах - засмя се сладко. Невинно

-Ким Намджун

-Уу, кореец? Не знаех, че сте толкова сладки.. и секси - каза тя, а Нам се изчерви.

-Ами предполагам..

-Деси Браун, приятно ми е

Ръкуваха се и Джун се огледа.

Вече нямаше свободни места.

-Мога ли да седна при теб? - попита все още свел поглед

-Да

Той седна и професора влезе.

-Здравейте, аз съм професор Мартин, с мен ще имате човешка анатомия - теория и учебна практика.

Написа името си на голямата дъска.

-Сега, отворете на 5та страница от учебното помагало

•°•

Междучасието беше към края си, а никой не бе обелил думичка с никого.

Нам реши да бъде смел

-Хей, работя в една пицария, ако искаш може след лек-

-С удоволствие ще дойда - каза тя със сладката си усмивка

•°•

Вече в пицарията, Нам и Джин бяха заедно в кухнята.

-Днес беше страхотно! За първи път научих толкова за тялото! - каза Джун изненадано

-Ами да, професора обяснява доста добре.

-Радвам се, че дойдох тук и се запознах с вас - каза и се усмихна, трапчинка се появи на бузата му.

Това накара Джин да се усмихне също.

Нам без да казва нищо просто обърна Джин с лице към себе си и го прегърна

-Благодаря ви - каза тихо, едвам доловимо.

-За теб всичко - каза още по - тихо другото момче

-Какво? - попита Нам разваляйки прегръдката

-Нищо, нищо - почеса се Джин зад ухото

Всичко беше ток и жица докато Деси не влезе.

Нам скочи като попарен и отиде при нея

-Хей, ти си тук!

-Никога не отказвам и не нарушавам обещания - каза боцвайки носа му

-Каква пица искаш?

-Мм, избери ти. Нямам претенции

Усмихнаха се един друг и Нам отиде при Джин

-Хей, може ли да направиш една Наполи?

-Добре - каза Джин малко тъжно

-Какво има? - попита Нам притеснен

-Нищо, сетих за нещо - лъжа

-Ам? Добре?

Отиде при момичето.

•°•

Сънгмин и Джулия влязоха в пицарията и отидоха при Джин

-Хеййййй, как си - попита Джулия

-Добре - не отделяше поглед от пицата

-Нещо, нещо не - каза Сънг

-Какво има? - попита Джул, изтривайки сълзата спускаща се по бузата му

-Исках да завържа по - силно приятелство с Нам..

-И?

-Не стана..

-Защо? - попитаха двамата в синхрон

Джин вдигна ръка и показа зад тях.

Обърнаха се и видяха Нам и някакво момиче.

Джулия замръзна

Секундата в която двете направиха очен контакт, Деси се обърна към Нам

-Аз ще тръгвам, сетих се, че имам работа - целуна бузата му - ще се видим утре

Деси си взе чантата и излезе, а Джулия стоеше и не вярваше на очите си.

Набелязала беше нова жертва..