𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🌺2🌺

Най - сетне настъпи.

Завършването.

Желаното.

Бе си събрал достатъчно пари за билет, но не и за дом.

Но дори на пейка би било по - добре, отколкото в една къща с родителите му.

Пътуваше. Вече.

Ден след края на годината.

С пристигането си в Америка забеляза колко е красиво вечер.

Потърси в интернет за по - евтини квартири, но нито една не беше достатъчно евтина за него.

Отиде в някой парк и седна на една пейка.

Започна да гледа различни предложения за работа.

Търсейки, усети как очите му се затварят.

Реши да ги затвори, само за малко.. Да починат

•°•

Усети потупване по рамото.

Бавно отвори очи и съзря човешки силует.

Не го виждаше добре, докато не фокусира.

-Хей, какво правиш в този студ на пейка?

Чу се глас на момче на неговата възраст.

Беше с черна коса и дръпнати очи.

Явно има азиатски корени. Или е азиатец.

-Има ли значение?

-Питам просто. Нощта ще бъде много студена и не е добре да стоиш тук. Имаш ли къде да отидеш?

Нам просто поклати глава отрицателно.

-Ако искаш може да дойдеш при мен. Живея с още 6 човека. Аз съм седми.

Джун се замисли. Няма да е лошо.

-Добре, с удоволствие - каза, протягайки ръка

-Ким Намджун

-Ким Сънгмин

Двете момчета тръгнаха към къщата на Сънг.

Беше голяма, на 2 етажа.

Момчето извади ключовете си и отвори.

Той извика и се появиха 6 човека.

-Така Нам, ако ще живееш тук, трябва да познаваш съквартирантите си, нали? - каза той, а Нам кимна. 

-Здравей, аз съм Ким Сънлу, но накратко Съну - каза момче, по - ниско от мен, с розова коса.

-Аз съм Сънгхуун - по - високо момче с черна коса

-Мино - тъмнокестенява коса и тъмни очи

-Чангбин - руса коса, сини очи

-Джулия, приятелката на Сънг - тя имаше дълга коса, стигаща малко под гърдите й. Имаше чепат нос и фино тяло.

-Аз съм Джин - малко по - нисък от мен, с различни кичури на кестеняво

Беше красив

-Ким Намджун

-Така хора, това дете не го знам от къде е и какво е, но знам едно. Трябват му учение и работа. - погледна към Джин и Съну - вие двамата се заемате. Джин с пицарията, Съну с университета

Двамата кимнаха и се усмихнаха

-Така, всички сме по двойки, освен Джин, така че си при него

Каза, а Нам просто кимна.

Всички се разотидоха по стаите.

Двете момчета легнаха и неволно докоснаха ръце

-Боже мой, Нам, ледено студен си!

-Ще се оправя

Джин го прегърна.

-Нуждаеш се от топлина

Нищо не каза, просто заспаха.

Беше приятно да е в нечии обятия..