𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

💐21💐

Нам се събуди от слънчевите лъчи.

Осветяваха го.

Сякаш вселената го наказваше.

Секундата в която си спомни, че е в леглото на Джин се усмихна.

Взе възглавницата му - все още носеше аромата му след толкова дни в които не бе ползвана.

Прегърна я.

И се сети за вчера.

Няколко сълзи напуснаха очите му, мокрейки я.

Стана и се оправи.

Пропусна закуската.

Това което искаше да направи е да отиде в болницата колкото се може по - бързо.

Ходеше бързо.

Бе на косъм да падне в отворена шахта, ако не я бе видял.

Когато пристигна, директно се изстреля към третия етаж.

Секундата преди да влезе, доктор се появи от нищото

-Извинете ме, часа за посещения е от 11. Седнете и изчакайте или си тръгнете и елате в 11

Нам погледна часовника

10:50

Той сериозно ли е за толкова? Десет. Шибани. Минути.

Седна в коридора и зачака.

Все още му се спеше.

Но нямаше да спи.

Не сега и не тук

Определено не тук

Часа беше 10:59

Броеше секундите до 11.

Влезе и видя будния Джин, който гледаше през прозореца

Бе.. Замислен..

За какво ли?

-Хей - каза Нам тихо, а Джин само го погледна

-Как си? - отново без отговор, само го гледаше в очите

-Нуждаеш ли се от нещо?

-Не, щом си тук..

-Джини.. Защо го направи?

-Знаеш отговора

Замисли се

Посочи себе си, а Джин само кимна

-Виж.. Съжалявам ужасно много.. Просто вие ме предупредихте за Деси.. А аз не ви послушах..

Още една сълза падна от окото на Нам

Последния месец се изляха доста сълзи..

Джин обхвана лицето му с дланите си.

-Не съм ти бил сърдит или ядосан.. Само наранен - погледна го в очите

-Но?

-Но колкото и да ме нараняваш, пак ще те обичам

Това накара сърцето на Намджун да пропусне удар

-Мисля че.. И аз изпитвам някакви чувства, Джини..

Това не го очакваше

-В какъв смисъл?

-Не знам.. Просто още от началото около теб се чувствам.. Различно..

Джин просто скъси разстоянието между тях с една страстна и желана целувка

Нам се поколеба, но отвърна

-Кхъм

Бяха прекъснати от така сладката им целувка

-Господин СокДжин, вече сте в добро здраве, можете да се прибирате и внимавайте да не предозирате отново

-Не мисля изобщо да приемам още

-Добър избор.

Джин се преоблече, взе нещата си, разписа нужните документи и се прибраха.

-Сега ще те глезя останалата част от деня! - заяви Нам

-Защо?

-Защото така съм решил

Джин се усмихна

-А не можем ли просто да гледаме няколко филма докато стане време да си лягаме?

-Перфектно! Отивам да направя за хапване и идвам!

В крайна сметка, двете момчета гледаха филми докато не стана време за спане.

И това се подразбра от Джин, който просто затвори очи и главата му тупна на рамото на Нам, който го пренесе в стаята им и легна до него, прегръщайки го.

Качвам още една глава авантово, за да се извиня, че не качвах редовно тези дни <3