𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🌸10🌸

Джин се събуди рано като по чудо, взимайки под внимание предтекста, че е събота.

Слезе в кухнята и започна да прави закуска.

Народа бавно-бавно започна да се трупа в кухнята, чакайки храна.

Именно от това се бяха събудили.

Аромата.

Вратата се отвори и последния поспаливко влезе.

-Добро утро, Нам - поздрави го Джин без да отделя поглед от тигана

-От къде знаеш, че съм аз?

-Имам периферно зрение, досега в стаята влязоха 6 индивида, аз съм седми и знаем, че само ти спиш до 11. Друго?

Нам просто си седна.

Беше учуден, че Джин знае толкова за него.

Сложи чинията с гофрети на масата и всички започнаха да се хранят.

-Хора, искате ли днес да стоим на басейна в задния двор? - попита Чан

-Може - отговори Хун

-Вие?

-Може - казаха всички

-А мога ли да поканя Деси? - попита Нам, а в гласа му се усещаше молба

Сънг, Джулия и Джин се спогледаха, но кимнаха

-Добре

•°•

Всички бяха около басейна, имаше музика, имаше барбекю, всичко. Беше забавно. И то доста.

Намджун и Деси постоянно бяха един до друг, което дразнеше Джин.

-Хей - това бе сигурно двайстия път в който Джин се опитваше да заговори Нам, но Деси постоянно правеше така, че да му привлече вниманието.

Това го ядоса и се отказа да говори с него.

И Джулия го забеляза.

Когато Нам отиде до тоалетната се възползва от това.

Отиде при нея

-Хей, Деси..

-Здравей Джулс, отдавна не сме се виждали..

-Да.. Още ли продължаваш?

-Естествено.. Надявах се да не говорим за това..

-Да, няма да говорим.. Ще действам

-В какъв сми-

Джулия я бутна в басейна, а тя изкрещя.

Лош избор.

Започна да гълта вода.. В обилни количества..

-ДЕСИ!

Намджун се бе върнал и скочи, за да я спаси

Кашляше и едва дишаше

-Джулия! За малко да я убиеш! - викна бесен

-Без да искам, съжалявам - каза тя и Нам повярва, но останалите я познаваха прекалено добре

-Нам, може ли да отидем някъде.. Сами

Влязоха в къщата и след десетина минути се чу как излязоха някъде

-Джулс, какво става? - попита Мино объркано.

Тя въздъхна

-Явно е време да ви разкажа историята..

Всички млъкнаха и зачакаха.

-С Деси бяхме най - добри приятелки от първи клас, бяхме неразделни, но преди 5 години започна да взима наркотици, опита се да ме накара да започна и аз, но не се поддадох. Това прави тя. Опитва да накара хората да съсипят живота си.. Следващата мишена е Нам..

Всички гледаха шокирано

Джин просто избяга в стаята си и заключи вратата.

Сега осъзна защо го боли толкова.

Беше влюбен в Нам.. А сега можеше да го изгуби...

•°•

Намджун и Деси бяха навън до късно.

Решиха вече да се прибират и Нам я изпрати до тях.

-Прекарах си чудесно, Джуни - каза тя с лигавия си глас

-Аз също..

Деси се надигна на пръсти и сля устните им в целувка.

-Ще се видим утре - каза и затвори вратата.

Джун беше усмихнат и тази усмивка стоеше на лицето му до вкъщи.

В стаята им завари Джин с червени от плач очи, свит на леглото

-Джини! Какво се е случило?! Защо си плакал! - попита разтревожен, обхващайки лицето му в дланите си

-Кучето на брат ми е починало - лъжа

-Съжалявам..

-Беше му време.. А ти защо си толкова щастлив

-Деси.. Ме целуна - каза, а усмивката му стана по - широка

-Аха..

-Не, сериозно.. Сигурен ли си, че няма нещо друго?

-Напълно

-Ама нап-

-Казах да! Лека нощ! - обърна се с гръб към него, правейки се на заспал..