Ние.

Шеста глава

Дилън

Не спирах да гледам изящния профил, осветен единствено от телевизора. Косата ѝ беше вдигната на опашка и можех да видя всяка черта от лицето ѝ. Малкият ѝ нос се мръщеше, когато се смееше на иначе страшните сцени, а устните ѝ се извиваха в лека усмивка. От тук спокойно можех да видя блясъка на сините ѝ очи. Можех да уловя емоциите, които преминаваха през тях. Понякога повдигаше учудено вежди, а очите ѝ ставаха с една идея по-големи. Смехът ѝ беше естествен и много спокоен, нито креслив, нито много тих. Движенията ѝ бяха премерени, дишането ѝ - равномерно. Не изпадаше в истерии, нито в лигави моменти. Харесваше ми начинът, по който се обръщаше към мен, за да прошепне някой коментар за актьорската игра или за сцената, която би трябвало да е страшна, но може да умре от смях. Краката ѝ бяха свити, ръцете ѝ ги обгръщаха, а брадичката ѝ опираше в коленете. Когато се съсредоточеше в някоя от сцените, прехапваше долната устна, а след това бавно я отпускаше и устните ѝ оставаха леко разтворени. Никога преди не бях обръщал такова внимание на движенията на някой, особено на момиче, но всичко, което тя правеше беше изключително обаятелно. Не гледах филма, имах много по-интересна картина пред себе си, която си струваше всяка секунда, всяка минута, да бъде изучена и оценена. Не мога да скрия разочарованието, което ме обливаше всеки път, когато главата ѝ се извърташе към Кевин, а бегло се обръщаше към мен и за кратко се вглеждаше в очите ми. Бих дал всичко, за да разбера какво си мислеше всеки път, когато погледне него и когато погледне към мен. Имаше нещо в Анна, което привличаше както мен, така и най-добрия ми приятел. Тя беше толкова чиста и искрена в своето желание да намери приятели, да открие спътници в новото си изживяване, че не бих посмял да го разваля, за да се зароди нещо различно от приятелство между нас, а още повече - да рискувам да не се получи и всичко да се разпадне. Анна беше от тези хора, които се срещаха толкова рядко в живота, че ако си позволиш, дори за миг, да го изпуснеш, ще съжаляваш цял живот. Исках да знам повече за нея, исках да знам за силната връзка между нея и брат ѝ, за родителите ѝ, за приятелите ѝ. Исках да гледам всяко нейно движение, исках да я познавам, така както никой друг не я познава. Исках да знам най-съкровените ѝ желания, исках да бъда способен да ги изпълня. Но това нямаше да стане ако се нахвърлех като обезумял към нея. Исках да спечеля доверието ѝ, исках да спечеля приятелството ѝ. Познавах я от няколко дни, но вече познавах всяка черта на лицето ѝ, познавах някои нейни мимики и начинът, по който размахваше ръце докато обясняваше нещо. Можех да видя обичта, която беше готова да даде само на човек, който би си заслужавал.