Дилън
Сепнах се от вибрацията на телефона си. Огледах се сякаш в стаята имаше някой. Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная, че телефонът ми наистина звъни. Погледнах с едно отворено око към светещия дисплей, но не можех да фокусирам името. Потърках очи и се пресегнах, за да го взема. Когато видях името премигнах няколко пъти, имах чувството, че сънувам.
- Ало? - гласът ми беше сънен.
- Събудих ли те? - погледнах към часа на телефона и изсумтях.
- Доста след полунощ е.
- Извинявай. - звучеше някак различно.
- Случило ли се е нещо? - започвах да се притеснявам, а тя се изкиска.
- Много неща...
- Анна? - беше пияна. - Пила ли си?
- Мал-ко. - отново се разсмя, а аз започнах да изпадам в паника.
- Къде си? - скочих от леглото и тръгнах да се обличам. - Анна?
- Вкъщии.
Седнах на ръба на леглото и въздъхнах облекчено. Имах чувството, че ще получа инфаркт.
- Ти не дойде... - чух я да се прозява.
- Нямаше как.
- Бека по-важна ли е от мен?
- Анна...
- Влюбен ли си в нея?
Не знаех какво да направя. Да ѝ затворя или да говоря с нея? Щеше ли да помни какво е говорила и може би какво аз бих ѝ казал?
- Защо не се опиташ да поспиш?
- Не мога да заспя.
- Защо? - подпрях глава на едната си ръка.
- Малко ми е лошо и стаята се вър-ти.
- Мамка му, Ан! Защо си пила толкова много?
- А и как да заспя, когато ти не си т-у-к? - сякаш не ме беше чула и продължи. - Мм?
- Не знаеш какво приказваш. - притаих дъх.
- Може да съм пияна, но не и малоумна!
- Сама ли си? - започвах да се притеснявам да не направи някоя дивотия.
- Леля е на смя-на.
- Искаш ли да дойда? - всичко в мен искаше да каже „да", а и ме беше страх да я оставя сама в това състояние.
BẠN ĐANG ĐỌC
Ние.
Lãng mạnОбичали ли сте някога? Но онази чиста обич, искрената, пред която не стоят граници и пречки? Която не иска нищо, просто я има... А обичали ли сте силно и сляпо, безрезервно, въпреки грубото отношение, въпреки че знаете какво да очаквате? Защото аз...