Ние.

Осемнайста глава

Кевин

Петък

- Не ми казвай, че няма да идваш!

- Вече ти го казах за пети път.

Не мога да повярвам, че Дилън ми скрои такъв номер. Трябваше да идем заедно на вечерята с родителите на Анна.

- Анна ще се ядоса.

- Нали ти ще си там. Савана също ще иде. - ходех след него като някакво кученце, а той отказваше дори да ме погледне.

- Ще си помислят, че съм нейно гадже.

- На Савана? - изгледа ме учудено.

- Не, идиот такъв! На Анна.

- Не мислиш ли, че Анна би им казала ако има връзка? - започна да размахва вилицата и аз се дръпнах инстинктивно на по-голямо разстояние.

- Може да си помислят, че е тайна...

- Кевин, това е Анна.

- Да, прав си. Добре, няма да ме помислят за нейно гадже, но ще ме разпитват.

- Защо е цялата разправия? Ако не искаш, недей да ходиш. - изсмя се.

- Не, ще ида. - вдигнах рамене. - Просто исках да сме заедно.

- Не сме двойка. - хвърлих по него първото нещо, което ми попадна в ръката. - Плюс това, познаваш Алекс.

- Не мога да разбера защо не искаш да дойдеш?

- Защото имам планове, Кев! Не мога да се мъкна постоянно с вас. - задник.

- Планове? - сарказмът ми проработи, защото ме изгледа злобно.

- Да. Не само ти можеш да имаш планове.

- С Бека?

- Като стана въпрос за планове... - прекъсна ме и веднага отклони темата. - Какво става с теб и Алекса?

Наблюдаваше ме много внимателно, странно как интересът му към мен изведнъж се увеличи. Гледаше ме така сякаш имаше верен и грешен отговор и ако посочех грешния щеше да ме цапардоса.

- Ами... - потърках наболата си брада. - Нищо особено.

- А с Анна?

- Какво за нея? - не се чувствах комфортно да говоря по тази тема.

- Каза ми, че я харесваш и си я целунал, а още спиш с Алекса? - скръсти ръце, а изражението му беше повече от сериозно.