Ние.

Десета глава

Анна

Самота...

Отново бях изпаднала в емоционална дупка. Брат ми си тръгна, не бях виждала Дилън или дори Кевин. Бяха изминали почти пет дена откакто бях започнала занятия и откакто не ги бях виждала. Единствено се виждах всеки ден със Савана, която наистина се оказа в курса ми. Запознахме се и с други хора, но никой не изглеждаше отворен за нови приятелства. През изминалите дни правех едно и също. След лекции се разкарвах със Савана, опознавахме града и местата, на които правеха хубаво кафе или някоя друга сладкарница. Явно и двете си падахме по пастите, тортите и всякакви сладки изкушения. Всъщност я харесвах. Беше миниатюрна, много симпатична, обичаше да говори - също като мен и двете изглежда си пасвахме идеално. Вечерите ми преминаваха в гледане на някое телевизионно предаване или филм с леля или сама, когато тя беше на смяна в болницата. Чувах се майка ми и баща ми, рядко с приятелите си. Не смеех да се обадя на Дилън, за да не си помисли, че съм някоя досадница, но явно той не искаше да разговаря с мен. Не спираше да ме измъчва случилото се в събота вечерта. Умирах да разбера дали Дилън има поне някакви симпатии към мен. Беше ми по-трудно да говоря с него, предвид срама, който изпитвах докато съм около него. Всяка вечер, когато си лягах не спирах да си припомням всеки момент от онази вечер. Сякаш гледах повторението на едно и също. И не, нямаше изглед да ми омръзне. Очите, усмивката, погледът му... Искаше ми се да мога да разчета по-ясно всички тези неща. Исках да усетя някакъв малък сигнал. Може би трябваше да го прегърна на тръгване, да му се хвърля на врата. Но естествено ме досрамя. Никога не съм се чувствала така. Винаги съм била смела, правех и казвах това, което мисля и искам. Но сега... Може би беше прекалил с бирата и се държеше по-учтиво. Особено след като ме изпрати онази сутрин. Нищо не разбирах, а се предполага, че мъжете по-лесно се разчитат от нас. Нищо подобно! А Кевин... Ами той пък си е напълно прозрачен. Готин, забавен, но забавленията го правеха несериозен и напълно безотговорен. Беше готов да зареже всеки или всичко, което прави, за да се втурне в секс преживяванията с НЕприятелката си. И защо не?! Беше много привлекателен, момичетата му се лепяха и на него това му харесваше. Определено разбирах защо не иска да се обвързва сериозно и не го съдех. Можех да го възприема по този начин и нямах причина да не свикна с това негово „аз". Може би ако не го бях видяла в началото, ако не бях станала „жертва" на неговата несъобразителност, нямаше да мога да свикна. Затова ако видех Дилън в тази светлина, молех се всяка вечер да не го виждам (след повторенията на съботата), нямаше да мога да го приема. Не знам дали бих се отдръпнала или щеше да ме изкарва от равновесие всеки път.