Ние.

Дванайста глава

Дилън 

След днешното изпълнение на Кевин, трябваше да се постарая да съм готов пръв, за да взема Анна. Гледах да не се показвам от стаята си, когато се прибра, защото най-вероятно щяхме да се скараме. Бях усилил музиката в колата и потропвах по волана, докато я изчаквах. Предпочитах да чакам половин час пред къщата ѝ, отколкото да се въртя вкъщи и да позволя Кевин да се домъкне пръв. И без това не изпитвах желание да се наливам с алкохол, исках да съм на трезва глава ако някой се опиташе да докопа Анна. Исках лично аз да я закарам до у тях, а още по-щастлив щях да бъда ако дойдеше да спи у нас, по-конкретно в моята стая, на моето легло. От последните дни забелязвах, че е станала доста близка с Кевин и имах намерението да осуетя така нареченото им приятелство. Не спирах да гледам вратата на къщата и най-накрая тя излезе. Известна тръпка на облекчение премина през мен, когато я видях, че е с дънки. Но когато погледът ми се качи нагоре, пулсът ми се ускори и ми се прииска да я натикам обратно у тях и да я заключа вътре. Слава Богу косата ѝ беше достатъчно дълга, за да закрива голия ѝ гръб и рамене. Предната част на облеклото ѝ, закриваше гърдите ѝ, но коремът ѝ оставаше почти на показ. Пъхна ключовете си в чантата и отвори вратата на колата. Парфюмът ѝ изпълни ноздрите ми и ароматът се внедри в мозъка ми – нямаше как да сбъркам, че този аромат принадлежи на нея. Усмихна ми се. Устните ѝ бяха тъмночервени. Ръцете ми се вкопчиха във волана, за да не се пресегна и да я придърпам към мен, защото ако го направех нямаше да я пусна. И нямаше да бъда никак нежен.

-Какво? – не спирах да я гледам, обезумял. – Втренчил си се...

-Нищо. 

-Да не съм размазана? – започна да се оглежда, но беше просто перфектна.

-Изглеждаш страхотно. 

Чух я да въздъхва, погледна към скута си и се усмихна леко. Най-вероятно се изчерви, но в колата беше тъмно и нямаше как да бъда сигурен. 

-Не си си взела яке? 

-Доста е топло за този месец...

-Вземи моето ако ти стане студено, отзад е. – тя кимна. 

Исках да остави следа върху нещо мое, за да не спирам да я усещам, дори когато не е при мен.

-Ще взимаме ли Савана? 

-Не, тя ще е с Итън и Кевин.

-Значи да тръгваме?