Ние.

Тринайста глава

Анна

Целувка. Още една и още една... Не спирам да изпитвам тръпката от преди няколко минути, когато Дилън ме целуна за последно за вечерта. Стоя седнала на леглото и не мога дори да мигна. Сънувах ли, беше ли се случило наистина? Дали щях да се събудя и да разбера, че всичко е било плод на подсъзнанието ми? Не исках да затварям очи, защото това означаваше, че съм готова да приключа деня и да започна новия. Не бях готова. Исках да запазя случилото се, беше се превърнало в нещо толкова съкровено, че трябваше да го превъртам в главата си отново и отново, докато не се сетя за всяка подробност – неговите очи, ръцете му, пръстите му... устните. Не изключвах и размахването на юмруци заради мен. Никога не съм спирала някой да се бие, но не исках да го виждам в бой. Исках да се разплача, да крещя, не исках да го виждам наранен. Когато го прегърнах сърцето му биеше токова лудо, че можех да го чуя независимо от музиката. И когато ме целуна, дишаше толкова учестено, имах чувството, че му е било по-трудно да ме целуне, отколкото да се сбие. 

Отворих прозореца си, за да влезе свеж въздух и се отправих към банята, за да се оправя. Усетих се, че съм си забравила принадлежностите и тръгнах обратно към стаята. Влязох и най-вероятно щях да припадна от страх. След това вълнение, после малко яд и накрая пак вълнение. Стоях на вратата, а Дилън стоеше до прозореца. Не знам как е възможно дори да не издам звук, шокът беше толкова голям, че не можех да изпищя. Той се ухили, а аз приклекнах и се подпрях с ръце на бедрата.

-Майко мила! – вдишах и издишах. 

Изправих се и го погледнах.

-Изкара ми акъла! Луд ли си? 

-Извинявай! – приближи се към мен.

-Как въобще се качи тук? През прозореца ли влезе? Луд ли си?

Не спирах да задавам глупави въпроси и едновременно се опитвах да дишам дълбоко. Скъси толкова бързо дистанцията между нас, че дори не осъзнах какво се случва.

-Хей, хей... Спокойно. Ако знаех, че така ще се изплашиш, щях да се обадя първо. – леко се усмихна и ме прегърна.

-От къде да знам, че ще ти дойде на ума да се качваш по къщата на леля ми и да влизаш през прозореца на стаята ми?

-Като за изплашена си доста бъбрива. – разсмя се, а аз се издразних.

-Много смешно!