Ние.

Осма глава

Анна

Събудих се от алармата на телефона си. Усетих нещо до себе си. Не, беше някой. Надигнах се сепнато и се вторачих в Кевин. Сигурна съм, че очите ми щяха да изхвърчат от очните ябълки. Огледах се стреснато, но от присъствието на Дилън нямаше и помен. Странно, Кевин дори не помръдна след като алармата ми звънеше почти до ухото му. Тоя човек има много здрав сън. Станах внимателно и изтичах към банята. След като излязох се ослушах, но къщата беше все така тиха и спокойна. Погледнах часовника си, показваше 06:10. Трябваше да се прибера преди смяната на леля ми да е приключила. Качих се по стълбите и огледах вратите. Едната от тях беше открехната. Влязох вътре и го видях. Щях да рискувам леля ми да ме помисли за каквато и да е, само за да го гледам с часове – почти гол. Завивката му беше омотана около краката, възглавницата на пода. По скалата от 1 до 10: Тяло: 20! Релеф и развити мускули: 20! Сексапил: 20! Да не говорим, че ми се прииска да скоча в леглото му, без дори да ме кара. Приближих се внимателно, за да не го сепна и го огледах по-добре. Изражението му докато спеше беше толкова мило и някак спокойно. Докоснах с връхчетата на пръстите си бузата му, усетих твърдостта на косъмчетата на брадата му. Кожата ми настръхна. След гледката, която се откриваше пред мен напълно забравих, че бях заспала с Кевин и се събудих с него на дивана. Почувствах се ужасно, силно се надявах да не е останал с грешни впечатления за мен и за отношението ми към него. Харесвах го, но не достатъчно, за да бъда в еуфория, когато се събудя до него. По-скоро се почувствах странно, неудобно и засрамена. Отдръпнах бавно ръката си и докоснах рамото му.

-Дилън! – прошепнах и коленичих до леглото. – Хей! 

Бутнах го няколко пъти, но не успях да го събудя, може би не смеех да го повикам по-силно, за да не го изплаша. Ръката ми се плъзна по-надолу. Боже, ще умра. Релефът на гърдите му щеше да бъде причина за сърдечната ми недостатъчност. Усещах сърцето си как блъска в гърдите ми. Чувах как кръвта ми бушува. 

-Дилън... – отново го повиках, но по-силно и го потупах по рамото.

Очите му бавно се отвориха, а аз дръпнах рязко ръката си. Не знам защо бях останала с впечатление, че очите му са сини. Сега цветът им беше сив. Усмихнах се притеснено, беше ми жал, че го будя толкова рано в събота сутринта. 

-Извинявай, че те будя. – все още стоях клекнала до леглото му.

Той ме погледна с едно отворено око и прокара пръсти през рошавата си коса. Пое дълбоко въздух и се прозина. Посегна към мен и докосна кичур от косата ми, след това потупа носа ми. Имах чувството, че смехът ми огласи стаята.