Ние.

Двайсет и първа глава

Дилън

- Здравей!

Музиката кънтеше, но все пак можех да чуя гласа ѝ. Въздържах се да не се наведа и да не я целуна.

- Здрасти! – прехапах устни, защото не можех да издържам напрежението. – Хубава рокля.

Приближи се към мен и смехът и иззвънтя в ухото ми.

- Повече би ти харесало какво има под нея.

Тя се отдалечи от мен, намигна ми, а аз преглътнах с усилие. Гледах я и не можех да повярвам, че онова невинно момиче беше едно и също с това, което стоеше пред мен в момента. Исках да я докосна, но се въздържах.

- Хей! Банана, искаш ли нещо за пиене? - Кевин се домъкна до нея и я прегърна през кръста.

- След малко ще ида да си взема. – опита се да се отдръпне от него, но имах чувството, че е залепен за нея. – О, виж! Това е НЕприятелката ти, Кев!

- Стига де!

Стоях безучастно и се чувствах напълно излишен. Вдигах чашата често, но отпивах минимално количество алкохол, не можех да си позволя да се напия и да изпусна Анна от очи.

- Кевин!

Почувствах облекчение и за пръв път се радвах, че Алекса се намесва в разговора ни.

- Миличко... Къде се изгуби? – увисна на врата му, а Анна се подсмихна.

- Дойдох да поздравя Анна.

- Така ли? – Алекса я изгледа злобно.

Пълен глупак! Дори аз да не бях този, в който Анна беше влюбена, тя никога нямаше да поиска Кевин. Държанието му беше абсолютно неприемливо. Твърдеше, че е влюбен в нея, но продължаваше да го привлича това ходещо човекоподобно нещо Алекса. Способен съм да се сравня с него, защото аз също съм влюбен в Анна и все пак излизах с друго момиче, но това беше със съвсем различна цел. Все повече започвах да се убеждавам, че всъщност Кевин не изпитва сериозни чувства към Анна. По-скоро го привличаше факта, че за него тя беше като забранения плод. Едновременно толкова сладка и толкова недостъпна. Обнадеждавах се и се успокоявах с всяка изминала секунда, че все пак когато разбере за нас, чувствата му ще се окажат илюзия. Но трябваше да приема и вероятността Кевин наистина да изпитва, да речем, нещо сериозно, а това с Алекса да е някаква стратегия да накара Анна да ревнува. Смачках вече празната си чаша и я хвърлих със злоба към близката маса. Анна ме изгледа учудено.