Колко много боли?
Колко много боли да не виждат какъв си ти?
Колко много боли да бъдеш неоценен?
Колко много боли да няма на кого да споделиш мъката си, мислите си, чувствата?
Колко много боли да няма някой като теб? Някой по-различен, някой, който вижда какво се случва, кой какъв е и кой какво чувства. Просто да е някой, някой като мен, който ще ме изслуша и прегърне, и ще каже, че това е просто един кофти ден. Някой, който да те обгърне с обичта, разбирателството си и уважението. Някой, който просто да те разбира напълно, дори само един единствен, за мен той ще е благословен.
Но понякога си мисля, дали вината не е в мен, но не мога да го разбера. Защо ти да си виновен, когато поставяш всички пред себе си и правиш всичко за тях, а те дори не го забелязват и оценяват.
Колко много боли да си такъв, на тази възраст, в това поколение, в това объркано време.
Просто ми трябва още някой като мен, да разчита хората като книга и да разчете и мен.
Да ме оцени и разбере, да ми каже ако някъде греша.
Колко много боли да страдаш и никой да не знае, но ще посмееш ли и да разкажеш?
Да се разкриеш?
Да покажеш слабост?
Да поискаш помощ?
Колко много боли да обмисляш всичко- всеки един малък детайл, всеки един малък тик и извивка на око или усмивка.
Постоянно да живееш в притеснение, че не си достатъчен, не си такъв какъвто трябва. Не си направил това, което трябва.
А всъщност другите нищо не виждат, нищо не усещат. А какво правиш ти?
Страдаш и плачеш за своите собствени измислици.
Понякога не може ли просто мисленето да спре, 5ози мъчителен процес? Гласовете в главата ми да млъкнат и да съм спокойна, да запазя спокойна.
Кога ще започна пак да спя нормално, кога ще спра да се будя постоянно?
Кога всичко ще се нареди?
Не знам това уви,
но знам друго- пред мен има изпитания, които са по силите ми, не са ми възложени неща невъзможни.
Така че просто се стегни и не позволявай да бъдеш мачкана, защото ти го позволяваш, ти си виновна, ти го правиш. ТИ. Само и единствено ти.
YOU ARE READING
мисли и поезия
PoetryКъсните вечери и дълбоките мисли, изляни по различно време и различен начин. Просто започвам да пиша и всичко потръгва само. Където мозъкът и сърцето се събират, но сърцето води, а умът предпазливо пази своята половина. Изляни чувства, под формата...
