мисли и поезия

Розата

- Защо тези хора съдят розата? - попитало детето и погледнало учителят си.
- Защото тя не е само цвят. - отговорил бавно старецът и погледнал детето, което все още не разбирало. - Тя има и бодли. Казал той и се приближил до розата. - Виж.
- Но това не пречи да се любуваш на изяществото ѝ. Ето виж там. Онова момче посяга към нея без страх от бодлите ѝ. Нима не го ли боли?
- Боли го. - отвърнал с усмивка мъдрецът. - Но виж, пречи ли болката на щастието, което той изпитва сега? Пречи ли кръвта, капеща от дланта му, на широката му усмивка?
Детето поклатило глава. Дълго седяло и мислело.
- Тогава защо и хората не сме такива? - зачудило се мъничето.
- Право си, другарче. - усмихнал се дядото и погалил детето по рамото. - Любовта е такава.
Последвала дълга въздишка придружена от светещите детски очи, очакващи предстоящото.
- Любовта трябва да е такава. Когато приютяваш някого в душата и мислите си, ти не трябва да се притесняваш за бодлите и кръвта, щом те води цветът, значи си на прав път. В мига, в който оставиш розата, заради болката, значи не искаш тази роза достатъчно.
Щом си готов да оставиш красотата на същността заради болката, значи това не е розата за теб. Тогава не я късай, остави я там. За следващия. За правилния, но не я наранявай.
Всички хора за нас са рози, както и ние за околните. Запомни, ако не искаш да бъдеш напразно откъснат, не късай безразборно. Ако не искаш болка и бодли, просто наблюдавай и се възхищавай. Не руши. Не заблуждавай.
Ако искаш да разцъфваш в нечии грижи, бъди внимателен и ти. Отдай сърцето си и душата си. Така розата няма да бъде откъсната, а пресадена в теб. Твоята душа, ще е нейната градина, както и обратното. За теб ще има нечия душа, приела формата на мечтаната градина.
И за болката не се страхувай. Кръв е, но не боли. Където е любовта не е лоша болката.
Веднъж усетил тези бодли и пролял тази кръв ще искаш пак и пак. Веднъж дъхнал от аромата ѝ, ще искаш този парфюм доживот.  Веднъж видял красотата ѝ, ще я гледаш всеки ден. Пак и пак.
Веднъж усетил розата, ще а искаш пак и пак. Това ще е твоят наркотик, срещу който лекарство няма.
Веднъж намерил своята роза, човек няма да се замисли за бодлите, колкото и големи и остри да са те.