- Защо тези хора съдят розата? - попитало детето и погледнало учителят си.
- Защото тя не е само цвят. - отговорил бавно старецът и погледнал детето, което все още не разбирало. - Тя има и бодли. Казал той и се приближил до розата. - Виж.
- Но това не пречи да се любуваш на изяществото ѝ. Ето виж там. Онова момче посяга към нея без страх от бодлите ѝ. Нима не го ли боли?
- Боли го. - отвърнал с усмивка мъдрецът. - Но виж, пречи ли болката на щастието, което той изпитва сега? Пречи ли кръвта, капеща от дланта му, на широката му усмивка?
Детето поклатило глава. Дълго седяло и мислело.
- Тогава защо и хората не сме такива? - зачудило се мъничето.
- Право си, другарче. - усмихнал се дядото и погалил детето по рамото. - Любовта е такава.
Последвала дълга въздишка придружена от светещите детски очи, очакващи предстоящото.
- Любовта трябва да е такава. Когато приютяваш някого в душата и мислите си, ти не трябва да се притесняваш за бодлите и кръвта, щом те води цветът, значи си на прав път.
В мига, в който оставиш розата, заради болката,
значи не искаш тази роза достатъчно.
Щом си готов да оставиш красотата
на същността заради болката,
значи това не е розата за теб.
Тогава не я късай,
остави я там.
За следващия.
За правилния,
но не я наранявай.
Всички хора за нас са рози,
както и ние за околните.
Запомни,
ако не искаш да бъдеш напразно откъснат,
не късай безразборно. Ако не искаш болка и бодли,
просто наблюдавай и се възхищавай.
Не руши.
Не заблуждавай.
Ако искаш да разцъфнеш
в нечии грижи,
бъди внимателен и ти.
Отдай сърцето си и душата си.
Така розата няма да бъде откъсната,
а пресадена в теб.
Твоята душа,
ще е нейната градина,
както и обратното.
За теб ще има нечия душа,
приела формата на мечтаната градина.
И за болката не се страхувай. Кръв е, но не боли.
Където е любовта, не е лоша болката.
Веднъж усетил тези бодли и пролял тази кръв ще искаш пак и пак.
Веднъж дъхнал от аромата ѝ,
ще искаш този парфюм доживот.
Веднъж видял красотата ѝ, ще я гледаш всеки ден.
Пак и пак.
Веднъж усетил розата, ще а искаш пак и пак.
Това ще е твоят наркотик,
срещу който лекарство няма.
Веднъж намерил своята роза, човек няма да се замисли за бодлите, колкото и големи и остри да са те.
YOU ARE READING
мисли
PoetryТук със сигурност няма да намерите перфектните стихове, подредени по строфи и съгласувани по бройки звука. Тук единствено се крие една малка част от мен, а именно мястото, което ми позволява да творя и да повярвам, че и аз мога да съм творението. М...
