Юлска вечер
Лятото започна
Безгрижие, спокойствие.
Излизам навън,
асфалтът още е горещ.
Подухва нежен хладен бриз,
който разхвърля къдриците ми.
Както ти правеше, помниш ли...?
Започва да вали дъжд.
Пороен, топъл, летен дъжд,
който обгръща тялото ми и ме прегръща, милвайки лицето ми.
Както ти правеше, помниш нали...?
На врата ми виси любимото ми колие.
Както ти казваше, не беше нищо особено, но беше мое.
За първи път правеше колие. Толкова се притесняваше дали ще ми хареса и дали ще се справиш, че разпиля всички мъниста из цялата къща.
Помниш нали?
Знаеш ли...
Все още намирам някое друго мънисто, криещо се под килима.
Все още усещам аромата ти по кожата си, по дрехите си.
Всички твои вещи, още са при мен.
Не можах да се разделя с тях, както не можах да се разделя и с теб.
Парфюмът ти, все още го купувам.
Пръскам го навсякъде. Целият апартамент ухае на теб.
Все още чувам гласът ти.
Всяка сутрин как ме прегръщаш и ми шептиш на ухо:
Добро утро, слънце мое.
С теб наистина бях като слънце. Сияех, блестях, дори горях,
но ти никога не си се страхувал, че може да изгориш.
Винаги беше до мен и ми даваше причина за щастие.
Бях изгубена в объркания си ум, за теб това не беше проблем.
Изгуби се с мен и обикна тази моя бъркотия.
Знаеше, че си противореча за повечето хора, но ти ме разбра.
Обичах сигурността, но в същото време жадувах за разнообразие.
Винаги ми даваше любов,
никога не си ме карал, да се съмнявам в обичта ти към мен.
Беше ми дал душевна сигурност.
Отдаваше се с мен на импулсивността и на всички налудничави идеи.
Следваше ме във всяко ново приключение.
Познаваш ме по-добре от всеки друг дори от самата мен.
Обичаше детето в мен, обичаше чувствителното момиче, обичаше и зрялата жена у мен.
Обичаше всяка част от мен без условие.
Показа ми, че заслужавам любовта, от която винаги съм се страхувала, но ти ми показа, че не трябва.
Знам, че си тук.
В сянката ми, в гласът ми.
В цветната сутрин и спокойната вечер.
В светлината и в тъмницата.
В хаоса и в тишината.
Все още те виждам, но другите не могат.
Знам, че си тук, но пак липсваш.
YOU ARE READING
мисли и поезия
PoetryКъсните вечери и дълбоките мисли, изляни по различно време и различен начин. Просто започвам да пиша и всичко потръгва само. Където мозъкът и сърцето се събират, но сърцето води, а умът предпазливо пази своята половина. Изляни чувства, под формата...
