Беше добра лъжкиня,
няма какво да се заблуждавам.
Можеше да лъже и да контролира ситуацията винаги.
Винаги го правеше толкова естествено и реално никой не можеше да разбере кога и как лъже, защото никой не допускаше,
че този слънчев ангел имаше своя дяволита усмивчица и пламък с очите.
Но имаше едно нещо, за което никога не лъжеше...
Не лъжеше за това, дали обича или - не.
Никога не си бе позволила да заблуди някого с чувствата си.
Беше директна и искрена дори до болка, ако се наложи.
Не се страхуваше да обича, макар и всичките случаи зад гърба ѝ, когато бе наранявана.
Не се страхуваше да живее с розите, защото можеше да се нарани от бодлите им, а се любуваше на красотата им, преглъщайки и дори забравяйки болката и кръвта...
Не се страхуваше от пламъка на любовта. Не се боеше да се опари, та обичаше топлината и танца му. Винаги бе готова, не само да се опари, а и да гори...
YOU ARE READING
мисли и поезия
PoetryКъсните вечери и дълбоките мисли, изляни по различно време и различен начин. Просто започвам да пиша и всичко потръгва само. Където мозъкът и сърцето се събират, но сърцето води, а умът предпазливо пази своята половина. Изляни чувства, под формата...
