мисли и поезия

Дали би успял да ме обикнеш? (15.07)

Не искам някой да се влюби в мен, заради това, което изглежда, че съм, а заради това, което съм...

Не искам някой да ме обича заради външността ми.
Искам да е някой, който ще се влюби в излъчването ми.
Не искам някой да се влюби в красивите цветове на очите. Искам някой да ме обикне, заради погледът ми.
Не искам някой да се влюби в лицето ми.
Искам да се влюби в мимиките ми.
Не искам някой да ме обикне заради тялото ми.
Искам някой, който ще обича движениета и жестовете ми.
Не искам някой да се влюби в дрехите ми.
Искам някой да обикне стилът ми.
Не искам да ме обичат заради успехите или паденията ми.
Искам да се влюбят в пътя ми.
Не искам някой да е влюбен в мен, защото изглеждам сякаш всичко е идеално и перфектно.
Търся някой, който да обикне реалната мен.
Всички нощуващи емоции. Объркания ми ум.
Разпиляните ми мисли. Обърканото и наивно сърце.
Някой да обикне в мен смехът и плачът ми. Радостта и тъгата. Спокойствието и яростта.
Нека някой се влюби в историите ми, миналото ми, белезите ми. Всичко, през което съм минала и да искам с мен да върви въпреки всичко.

Да обикне малкото дете в мен, което има нужда постоянно да се доказва и да му бъде показвана обичта и превързаността. Това дете, което търси начин как да те зарадва, прегърне и направи подарък дори проста рисунка. Тази детска чистота, която у всеки я има, но не всеки помни и показва.

Обикни в мен буйната тийнейджърка, чиито емоции не са разбрани от самата нея. Това желание за привързаност и същият страх от нея. Натрапчивите мисли през тихите нощи. Нараненото сърце от неизказаните думи и ненаправените желани действие. Импулсивните ѝ мисли и идеи, които следва и създава незабравими моменти. Влюби се в страха и покажи ѝ същността.

Влюби се в упоритото вече пораснало момиче и превърнало се в жена. Вече наранена, но с опит и знания. Разчита всичко и всички като книга. Увереността кипи. Вече знае коя е, знае си стойността, но това е само отгоре.
В черупката се крие една малка страна, която жадува за любов, но от страх и горчив опит бива потисната и скрита надълбоко.
Страх ли те е да плуваш надълбоко?
Били преборил всяка една черупка по пътя за нея?
Би ли дал сигурността и грижата, от които има нужда тя?
След това тя ще ти даде светът. Ще бъдеш всичко за нея, нейният свят.
Но тя е или всичко или нищо. Гневът ѝ би могъл да те съсипе.
Би ли поел риска?
Хазартна личност ли си като нея?
Ще гориш ли с нея или ще бъдеш изпепелен?
Това е тя. Истинската жена.

А дали би се влюбил в мъдрата възрастна жена и у мен?
Може би разумът на групата ще да е. Тя е вече спокойна личност. Гледа отвисоко. Видяла е твърде много и е изяла много хляб. Вече знае, всеки си е с история и всичко е с причина. Тя се радва и усмихва без причина. Обича и прощава с цялото си същество. Тя не взима, тя дава.

Това съм аз.

Дали би обичал толкова цветна и изтощаваща личност?