Тя не беше като другите...
Не казваше как обича слънцето, пък после да се крие на сянка и да слага слънчевите си очила, криейки се от него.
Обичаше да седи на слънце, да го гледа и да му се любува.
Оставяше го да я прегърне и да погали косите ѝ.
Затова винаги имаше топъл тен и дори леки зачервявания, а косите ѝ все едно бяха изтъкани от злато.
Истински обичаше слънцето и не се пазеше от него, щом тръгне да гори.
Затова и аз не се страхувам,
когато ми каже, че ме обича...
YOU ARE READING
мисли и поезия
PoetryКъсните вечери и дълбоките мисли, изляни по различно време и различен начин. Просто започвам да пиша и всичко потръгва само. Където мозъкът и сърцето се събират, но сърцето води, а умът предпазливо пази своята половина. Изляни чувства, под формата...
