мисли и поезия

Любов

Любовта, това състояние когато всичко е нереално и красиво независимо от обстоятелствата около нас.
Двама човека, които просто са заедно, не само физически, но и душевно.
Сърцето им бие в един ритъм, а погледите им се преливат един в друг като вълните на океана.
Просто двама, държащи се за ръце, вървящи през полето и радвайки се на небето.
Мълчейки, гледайки звездите и прехвърлят мислите и мечтите.
Не е нужно и да разговорят, присъствието им е достатъчно.
Комфорта и спокойствието, които си дават един на друг.
Безгрижието, което ги обгръща когато са заедно.
Без часове, дни, месеци и години.
Просто двама споделящи един живот време.
Не е нужно много.
Само да тичаш в поляната, заобиколен от високата трева и цветята, които само си виждал в букети в лъскавите магазини. Но тук те са по-красиви, защото са на своето място.
Така се чувствам с теб като диво красиво цвете, не на витрина за другите, а в природата, под небето, танцувайки на леките ветрове.
Тук, на моето място.
Тук, където е моят дом, където си ти.
Пеейки песни и разигравайки сюжети и филми. Нека заедно преживеем всяка една строфа, всеки един куплет, всяка една сцена, всяка една картина.
Нека заедно изживеем всичко. Хубаво или лошо, нали сме заедно, само аз и ти.
Дискутирайки по различни теми.
Водейки дебати, да разкриваме своите душевни печати.
Дори да се караме, да спорим.
Нека, нека крещим, нека горим.
Нека горим всяка свободна секунда.
Дори да изпепелим всичко около нас, нека сме аз и ти.
Без страх, без съмнение.
Своите мечти нека проследим, един от друг нещо да наследим.
Малко или много аз ще бъда теб.
Ще бъда като горящ плам в лед.
Няма да мога да продължа напред.
Ти ще бъдеш мен, ще се будим ден след ден.
С поредна безумна идея, с поредно приключение.
С това ще се храня и живея,
моето душевно успокоение.
Ще се радваме на изгреви и залези.
Заедно ще създаваме и заличаваме белези.
Пръстите си в едно ще свържем. Там отляво, малко по-встрани е пътя за сърцата ни.
Там ще съм аз, там ще си и ти.
Ще се гледаме с влажни очи,
очи, разкриващи хиляди истини
Лица, показвайки цветущи емоции.
Тяло с белези и истории.
Объркан и разпилян ум.
Сърце, горящо непрестанно.
Всичко това ще бъдем аз и ти.
Като децата в парка, играейки в реката.
Радвайки се на дъжда, танцувайки сякаш ни е за последно.
Рисувайки платна, талантът ще се лее, но кръв дали ще се пролее.
Там ще сме аз и ти, един за друг.
Без условия и изключения.
Или всичко, или нищо.
Или ние, или никой друг.
Ние ще сме всичко.
Радвайки се като децата на играчка, тичайки на криеница.
Обичайки чисто, като най-наранените и милите.
Мислейки като философи и критици.
Макар да сме просто две странстващи птици.
Винаги заедно като пясъкът и морето.
Сливайки се в едно, образувайки живот
Като слънцето и луната, които винаги отстъпват мястото на другия, за да му позволят да блесне.
Като птички пазейки малките си в буря тежка.
Знаейки съдбата си проклета и жестока.
През деня в мислите си и заедно ще сме, а през нощта в сънищата ще си крадем още малко време.
Любов...
Любов, чиста и истинска като наивна, но красива мечта.
Аз и ти.
Просто ние.