В свят пълен с хора отново съвсем сама.
В свят пълен с хора дори не съм тук.
В свят пълен с хора, търся теб...
Но ти не си тук.
В свят пълен с хора и себе си не откривам...
Търся двама ни, но и нас ни няма...
Къде сме?
Защо не си тук..?
Да усетя аромата ти,
Да видя дълбоките ти очи и просто да потъна в тях.
Да усетя прегръдката ти и пак да съм си у дома... при теб.
Защо аз не съм тук...?
Да застана до теб и просто да се усмихна, да вдъхна кураж и уют.
Да хвана ръката ти и да поемем по новото ни приключение.
Да те слушам един живот време, как говориш и да потъвам в мислите ти.
Аххх...
Колко искам това.
Да те видя дори и да знам, че просто ще се подминем...
Ще разменим някой друг неуверен поглед, но все пак ще се насладим на присъствието.
Нищо повече не ни трябва.
Един живот време, хванати за ръце, потъвайки в душите си...
Така ми каза помниш ли?
Не ни трябва повече.
След това просто ме погледна, усмихна се и засия пред мен. Държеше ръката ми нежно сякаш беше малък славей, готвещ се да полети.
Това сме ние.
Никога не бяхме...
И още не сме...
Но винаги ще бъдем...
YOU ARE READING
мисли и поезия
PoetryКъсните вечери и дълбоките мисли, изляни по различно време и различен начин. Просто започвам да пиша и всичко потръгва само. Където мозъкът и сърцето се събират, но сърцето води, а умът предпазливо пази своята половина. Изляни чувства, под формата...
