мисли и поезия

беше различно (01.09)

Късно вечер, след дългия ден, във високата сграда светеше само още един апартамент.
Медена светлина огряваше лицето и чертите на влюбения, който не знаеше какво да прави. До него бе най-близкия му, в добро или зло, винаги бяха заедно.
-  Разкажи ми за нея. И двамата знаем, че го искаш и имаш нужда - проговори тихо Олек и надигна поредната чаша с уиски. - Сам каза, че те е пленила.
- Да, казах го. - потвърди той и потропа замислено в такт по дървената маса до диванът. - Но не разбираш. Тя не е като другите. - потърка лицето си, в опит да намери правилни думи за музата, която се бе настанила в мислите и сърцето му
- Това доста пъти съм го чувал. - последва леко осъдителен поглед и колебаеща се усмивка. - Колко може да е различна?
- Никога досега не съм виждал толкова многокомпонентен човек. - той погледа приятеля си с усмивка. - Чара на едно дете все още е в нея. Емоционална е, но не е свръхчувствителна. Просто е истинска. - всякаш беше в транс.
С такова вълнение говореше за любимата си, очите му просто блестяха.
- Но в същото време е толкова интелигентна по всеки един начин. Не съм срещал такова момиче, с което да говоря за всичко.
- Досега не си говорил така за друга. - вметна, седнал спокойно на стария жълт фотьойл. - Май наистина си влюбен.
- Не само влюбен. Искам да имам такъв човек в живота си. Искам да ми е приятелка, близка и любима. - той се усмихна и погледна през прозореца към тъмнината и светлините в града. - С нея сякаш всичко е възможно. Прави нещата с лекота и чувство, наслаждава се на всеки миг и го запечатва в себе си. Тя не просто сияе, тя грее. Излъчва енергия и живот.  Очите ѝ са истински портал към друга вселена. Не си виждал такива очи. Сини като сблъсък на вълните на бурното море в висините на небето. Зелени като всяка една приказна гора и жълти като слънцето. Само гледайки я в очите може да гледаш природни забележителности, истинска природа, събрана в толкова малко нещо, като ириса ѝ.
Усмивката ѝ, тя просто ми дава топлина и уют. Има една тръпчинка и винаги го крие. Мисли, че няма перфектната усмивка, но я има. Косата ѝ се разлива неравномерно по раменете ѝ като истински златни водопади, върху светлата ѝ кожа. Това просто е най-красивото момиче. Няма значение дали е с вързана коса и пижама, или е с любимата си рокля на цветя. Тя просто е красива. - думите му се лееха като в песен.
- Знаеш ли какво значи лоялност? - усмихна се мило Райън на себе си. - Нали знаеш как много хора спят с плюшени играчки, но при повечето трае до тийнейджърските години, или не ги носят със себе си. Тя носи своето плюшено животинче, когато има нощувка някъде извън дома си. С нея е откакто е родена. Мога цяла вечност да я гледам как спи и е прегърнала патето си. Въпреки страхът си, че може да го изгуби и да страда, тя поема риска и го изживява момента. Беше ми казала, че ако живее в страх просто ще самоунищожи всичко, което има. Вече нещата, които са били спомени, ще се превърнат просто в обекти за притеснение. А ако трябва нещо да си тръгне от теб, то ще се случи по един или друг начин. - той си пое въздух и погледна към Олек, които го наблюдаваше с интерес.
Не беше виждал приятеля си такъв.
- Разкажи ми още за нея. - знаеше, че трябва да види колко може да говори за нея, ако не може да спре, значи е правилната.
- Тя е много деен човек. Толкова много хобита, и то все творчески. Тя е от хората които създават и сътворяват нещата. Но не само материално, тя може да създава чувства.
Когато пее, като че ли слушам песента на разбиващите се вълни в скалите и дъжда подскачащ над морската вода. Тя просто изпада в транс и те вкарва в него, стига да поискаш.
Когато танцува, тя танцува с душата си, не само с тялото. Отпуска се, затваря очи и действа. Просто се носи като едно есенно листо на вятъра, който я съпътства.
Когато пише, създава нови светове, в които просто потъваш и се чудиш как е толкова хубаво, и защо не е реалност.
Всяка нейна картина и ръчно изработено нещо е изпипано до най-малкия детайл, удовлетворявайки нейната представа за съвършенство. Толкова е сладка, когато е доволна от себе си. Мога да я наблюдавам винаги, как скача и се радва като малко дете. - Райън спря и погледна Олек, а той му кимна.
- Това момиче наистина е специално, така ли е?
- Тя, просто е различна, но по най-красовият начин. Много често просто наблюдава ситуацията и преценява нещата. Такъв човек не съм виждал, чете хората като книги. Може да разпознае всяка една емоция, намерение и черта у човека. Усеща енергията и попива всяко ново нещо, което изникне.
- Винаги съм се възхищавал на подобни хора. - вметна Олек, вече и той гледаше умислено, дали от хубавия коняк или интересният разказ, не знаеше и той.
- Аз също. - кимна му той. - Веднъж я бях попитал, как го прави, дали винаги е била такава. Тя ми обясни, че и като малка е имало подобни наченки, но човек не се ражда мъдър и разумен. Каза ми, че когато просто мълчиш повече и се наслаждаваш на това около себе си, независимо дали хора или природа, след време успяваш да преусмислиш всичко, да откриеш себе си, и да се научиш да виждаш всичко, без дори да поглеждаш. Тя е от хората, които не просто съществуват, а тя наистина изживява живота си. Както граби с шепи от него, така и оставя толкова неща след себе си. Тя иска от всяко нещо по много, независимо дали е хубаво, или лошо, тя е максималист и черпи всичко, но в себе си оставя най-положителното и красивото, а тъгата и разочарованието остават просто като урок, който дърпа напред. Просто е човек, който е всичко...
- Всичко за теб? - Олек вдигна погледа си към Райън и само добави дълбокия си и замислен поглед, очакващ следващата стъпка.
Райън само наведе глава усмихна се, а след това погледам приятеля си и просто кимна леко.