Всеки път, когато беше наранена, имаше и една доволна частица от нея.
Тогава имаше спокойствие, тишина, дълги и бавни нощи. Мирът, който тя откриваше и богословеше, беше част от болката.
Може би, защото често причинителите на собствената си болка, сме самите ние.
Няма как да има друг виновен в този момент, с когото да водиш война, само ти си.
И войната не видна, тя е там вътре в главата ти.
Със самия себе си...
YOU ARE READING
мисли и поезия
PoetryКъсните вечери и дълбоките мисли, изляни по различно време и различен начин. Просто започвам да пиша и всичко потръгва само. Където мозъкът и сърцето се събират, но сърцето води, а умът предпазливо пази своята половина. Изляни чувства, под формата...
