Всеки път, когато бях наранена, в мен се появяваше и една доволна частица.
Тогава идваше спокойствието, тишината и дългите бавни нощи.
Мирът, който откривах и боготворях, беше част от болката ми.
Може би, защото често причинителите на собствената си болка, сме самите ние.
В тези моменти нямаше друг виновен, с когото да водя война – само аз и себе си.
И тази война не беше видима, тя бушуваше вътре в главата ми.
Само и единствено с мен.
KAMU SEDANG MEMBACA
мисли
PuisiТук със сигурност няма да намерите перфектните стихове, подредени по строфи и съгласувани по бройки звука. Тук единствено се крие една малка част от мен, а именно мястото, което ми позволява да творя и да повярвам, че и аз мога да съм творението. М...
