От определено време наблюдавам небето много по-често...
Може би от година и половина.
Някак си се чувствам свързана.
Мога да го гледам всеки ден, по цял ден, без да ми омръзва.
Наслаждавам се на всеки момент, на всеки пейзаж, който видя.
Знаеш ли, че небето винаги е различно. Никога не е еднакво.
Дори в момента, когато гледам как бавно слънцето се показва на хоризонта и започва деня, там някъде в този момент някой гледа залез, а друг наблюдава звездите.
Винаги и навсякъде е различно, обичам тази необятност.
Позволява ме винаги и навсякъде да се чувствам като у дома си, готова да си поговоря с него.
А знаеш ли, че откакто ти си там, небето е още по-красиво?
Много по-леко изглеждат облаците.
Много по-нежни са цветовите багри, и все пак игриви.
Няма и как да е по-различно. Ти беше най-добрият, най-младият, най-игривият и всичко най.
Не само небето, всички имат честта да те наблюдават.
YOU ARE READING
мисли и поезия
PoetryКъсните вечери и дълбоките мисли, изляни по различно време и различен начин. Просто започвам да пиша и всичко потръгва само. Където мозъкът и сърцето се събират, но сърцето води, а умът предпазливо пази своята половина. Изляни чувства, под формата...
