Кристина и майка ѝ се местят от град на град. Започва 12ти клас в ново училище, където не ѝ дават шанс да се впише. Когато не може да издържа повече, съобщение от анонимен профил преобръща живота ѝ.
***
"Историята беше много трогваща. Засегнати са д...
На стената се проектираха мои огромни снимки, по сутиен и без такъв. Извадки от секс чатовете ни. Не! Това не можеше да се случва! Не може да е истина! Защо на мен?! Какво съм им направила толкова? Защо ме мразят, защо ми го причиняват? Телефонът ми отново извибрира. Погледнах го в транс и думите се размазаха пред очите ми "Благодаря за снимките, ПАЧАВРО!" Разбутах насъбралата се тълпа около мен, вече ме бяха забелязали и ме сочеха с пръст и ми се смееха. На изхода някой се опита да ме хване, но аз успях да се измъкна. Бягах без да виждам къде, лещите ми се разместиха от сълзите, а всичките боклуци, които си бях сложила на очите ми, щипеха.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Чувах стъпки след себе си. Няма ли да ме оставят намира най-накрая? Какво още искат от мен? Усетих нечии пръсти да докосват ръката ми, преди някаква огромна сила да се блъсне в мен. Чу се симфония от клаксони, писъци, скърцане на спирачки. Земята и небето си смениха местата, а болката от удара беше заменена от безтегловността в корема ми, който се преобърна няколко пъти преди тялото ми отново да се сблъска с нещо, нещо твърдо. Усетих влажна топлина някъде по себе си. Слънцето ме заслепяваше. Не, беше вечер, не може да е слънцето. Сигурно е някоя лампа. Майка ми ще ме убие, че ѝ съсипах обувките. По дяволите, писмото! Трябва да се прибера, преди да го е видяла. Не искам да я притеснявам. Изведнъж слънцето залезе. Не, нямаше слънце, това беше улична лампа и някой я скри. Над мен се надвеси лицето на певеца, когото видях вътре. Прекрасни ясни очи, изпълнени с тревога и съжаление. И този счупен нос. Косата му пада около лицето. Казва нещо. Устните му се разтварят, но не чувам нищо. Хей, къде отиде уличната ми симфония? Премигвам, опитвам се да си държа очите отворени. В този момент се сещам кой е той. Момчето от училищната поддръжка. Защо ми се струваше страшен преди. Той е толкова красив. Като ангел. Как се казваше. Не мога да се сетя как се казваше... А, да...
- Филип...
И в този миг болката изчезва и всичко изчезва, и аз изчезвам и най-накрая преставам да съществувам. Благодаря...
