В мрежата

25

Стартира се разследване, Давид отрече да знае нещо. Оказа се, че сестра му Анна е замислила всичко. Родителите им се извиняваха. Извиненията им нямаше да помогнат с нищо. Предложиха да платят престоя ѝ в болницата, още преди да се е стигнало до дело. Майката на Кристина не искаше да се отделя от дъщеря си, за да се занимава с това. Знаеше и, че и дъщеря ѝ няма да иска да се разгласява, но прокуратурата се беше самосезирала. Ставаше въпрос за училищно насилие и разпространяване на порнография на границите на училището. Ако Кристина умреше, Анна щеше да бъде съдена за непредумишлено убийство. Беше пълнолетна. Брат ѝ дойде да се извини и поиска разрешение да види Кристина като се оправи. Ако се оправи. Анна не дойде. Не се извини. Не показа разкаяние.

Кристина продължаваше да бъде в изкуствено поддържана кома. Предстояха ѝ още операции. Тялото ѝ беше слабо, психиката ѝ беше слаба. Докторите не знаеха дали ще издържи, ако ѝ спрат опиатите, дали въобще ще се събуди.
Аз прекарвах всяка свободна минута с нея. Редувахме се с майка ѝ, да не я оставяме сама. Пишех песни за нея и заради нея. Бях по-продуктивен от всякога. Има нещо вярно, че най-голямата муза е тъгата. С групата тренирахме и записвахме песните. Получихме договор за албум и първи клип. Клипът беше за нея. Сигурно щеше да ме убие ако се събуди някога. Като се събуди. Но на насилието трябваше да се дава гласност и да се бориш срещу него.

Идвах всеки ден и ѝ носех роза. Тя заслужаваше всички цветя на света. Идвах всеки ден и се взирах в лицето ѝ. Беше отслабнало, бледо и изпито. Повече отколкото от преди. Един от малкото пъти, в които я видях с живот и надежда по лицето беше в нощта на бала. Преди да ѝ изтръгнат надеждата, преди да ѝ покажат така грубо, че мечтите ѝ се нереални и да се подиграят с тях пред всички. Няколко пъти усмивка разцъфваше на устните ѝ когато намираше бележките със стиховете ми. Сега си давам сметка, че е мислела, че са от онзи, Давид. Трябваше да ѝ кажа. Дали щях да променя нещо?
Припомнях си всеки път, в който я бях виждал в коридорите на училището и онзи път след репетицията на групата, когато тя се блъсна в мен. Какво ли беше предизвикало сълзите ѝ тогава? Беше толкова красива, сърцето ме болеше да я гледам как страда, но не направих нищо. В училищните коридори се носеше като призрак, можех да забележа как се стараеше да остане незабелязана. Чудих се защо се изолира, докато майка ѝ не ми сподели, че е прочела в дневника ѝ за тормоза през първия срок от Анна. Когато започнах работа там, през втория срок, тя вече се беше кротнала, защото е привеждала в действие гнусния си план.
Отдавах отношението на Кристина към мен, на това, че съм по-голям или предразсъдъци относно работата ми. А тя се е бояла. Бояла се е от мен, бояла се е от всички. Но си е позволила да разкрие душата си пред някого, който се е оказал не този, за когото го мисли. Не мога да я съдя, всички правим грешни стъпки. Мога само да ѝ предложа да съм до нея, когато се събуди и е готова да продължи в правилната посока. Този път няма да я оставя толкова лесно.

Дойдоха ѝ на свиждане колеги от мястото, където е работела. Бяха видимо разтроени, особено едното момче. Все пак е имала някакви хубави моменти и приятели, но и тях е държала на страна от себе си. Не знаех, че е ходила на работа след училище. Нямах представа колко труден е бил живота ѝ. Не знаех нищо за нея. Но чувствах свързаност.

***

Минаха три месеца...  Преди седмица спряха опиатите, казаха че тялото ѝ е готово да се събуди. Ако тя реши... Тя не решаваше. Беше като Снежанка с оранжева коса. Въпреки изпитото ѝ лице, чертите ѝ са нежни, красиви, деликатни устни. Помня топлите ѝ кафяви очи, жадни за любов. Само, че не мога да я събудя с целувка както принцът Снежанка. Не мога да ѝ се натрапвам. Мога само да държа ръката ѝ и да ѝ пея песните си, и да се надявам, че това ще ѝ е достатъчно да се върне в този сбъркан свят. Стискам нежно дланта ѝ, и усещам потрепване. Клепачите ѝ примигват. Аз коленича до нея и сълзи се стичат по страните ми, докато целувам пръстите ѝ. После се сещам, че трябва да извикам доктора и натискам бутона.

PS: Песента на Атмо - Ангели трябваше да е след тази глава