I wanna always be with you...

Татко?...

Гледната точка на Томас Купър:

     Тест по Изобразително? Що за глупост беше това?!

     По принцип Частното си е странно училище, но по отношение на тестовете е като всички останали училища в града. Тоест почти всеки ден имаш писмено изпитване. Разбирам да беше по математика, или пък биология, но изобразително изкуство? Наистина ли?

     Искаше ми се да се оплача на някого, но нямах приятели в класа си... така де, нямах приятели изобщо. Не че ми пукаше особено... Затова просто си блеех през прозореца и чаках учителят да ни раздаде тестовете.

     Прочетох първия въпрос. „Изкуството създадено с неестествени материали в природна среда се нарича ........". Нямах абсолютно никаква представа, затова се заех да слагам запетайките. Поне в това ме биваше.

     Грамофонът над главата ми, в ъгъла на стаята, изпращя и ме извади от унеса ми. Погледнах нагоре, а съучениците ми погледнаха към мен. От грамофона се разнесе спокойния глас на директора ни:

     -Моля господин Томас Купър и гопожица Джуан Брайън да се явят в директорския кабинет за справка на медицински документи. –И уредбата замлъкна. Погледнах въпросително учителя, той кимна леко с глава и ми направи път, за да изляза от стаята.

     Естествено, не ме викаха за медицинска справка, иначе щеше да е в медицинския кабинет, а не в този на директора. Най-вероятно пак бях сгафил някъде.

     От другия край на коридора видях да се задава с умерени стъпки Момичето. Изглеждаше доста спокойна. Отворих вратата, после се вмъкнах преди ученичката и я затворих под носа й. Тя влезе в стаята, без дори да ме удостои с поглед. Бях сигурен, че вътрешно изгаря от яд...

     Осазнах, че се държа като дете в детската градина, а директорът ме гледа над очилата си със странен поглед – смесица от съчувствие и неприязън, затова се изправих до стената и лепнах на лицето си поредната маска на непукизъм.

     -Викали сте ме, господин директор –Тихо отбеляза тя. Джуан. Името й отиваше.

     -Да, госпожице Брайън. По-рано днес бях уведомен, че си се срещала тайно на тавана с господин Купър. –Възрастният мъж ме посочи с поглед. Гледах побелялата му къса коса, за да избегна погледа му. –Предполагам Ви е известно, че не Ви е позволено да имате лични отношения с ученици от противоположния пол, прав ли съм?