I wanna always be with you...

Отново на училище

Гледната точка на Джу:

     „Внимавай с кого се сприятеляваш" беше единственото, което си спомням от съня си. Събудих се половин час преди алармата си, обляна в пот. Станах рязко и стъпих на краката си, но ми се зави свят, затова отново се отпуснах на леглото. Сънувах един странен сън... но какъв беше? Някак си не мога да си спомня. Колкото повече се опитвах да се хвана за детайлите и да запомня и малкото останали картини, те изтичаха като пясък между пръстите ми и изчезваха.

     Прогоних празнотата в главата си и оправих чантата си за училище, но се бях събудила половин час преди алармата си и не знаех какво да правя. Отидох да си взема душ, но се чувствах страшно слаба, затова просто оставих водата да се стича по тялото ми, затворих очи и се опитах да си припомня съня.

     Ето, една картина все още беше останала някъде там – беше стаята на татко, една жена беше седнала на леглото, а татко се беше отпуснал на рамото й и плачеше. Жената беше красива, имаше прекрасни черти, блестящи очи и буйна рижава коса, която се къдреше около лицето й. Приличаше ми на по-възрастна версия на мен. Сигурно това е била майка ми. После видях нещата през погледа й, тя се отдръпна назад, за да погледне баща ми, избърса сълзите му и го целуна нежно и бавно. Бяха красива двойка.

     Рязко отваряне на вратата ме извади от мислите ми и се обърнах моментално. Том стоеше вцепенен, с широко отворени очи.

     -Излез! –Изкрещях бясно, криейки се зад завесата на душкабината.

     Той моментално се обърна и тръшна вратата, а аз спрях душа и останах да стоя там няколко минути, докато дишането ми се успокои.

     Увих кърпа около тялото си и се промъкнах на пръсти до стаята си. Тъкмо се насочвах към гардероба, за да извадя дрехите си, когато на вратата се почука и тя се отвори леко.

     -Ъъъ, аз таковата, да се извиня за по-... –Том отново се спря на входа на стаята, млъкна, а лицето му стана червено. Не можах да не забележа как погледа му се плъзна по мен, от главата до петите, от което усетих, че и аз се изчервявам.

     -Вън! –Казах тихо и посочих коридора с едната си ръка, докато с другата придържах кърпата към тялото си. Том просто тръгна назад, неспособен да отдели погледа си от моя. Вдишах дълбоко, опитвайки се да не се развикам, докато той просто се върна обратно и затвори плътно вратата.