I wanna always be with you...

Загуба

Гледната точка на Том:

     Не помня да съм се чувствал толкова разочарован и щастлив едновременно. С Джуан бяхме сдобрени. Ура. И сега какво? Говорехме си, тя вече не ме избягваше, но и не смееше дори да ме докосне, както и аз нея. Бях си обещал и щях да спазя думата си.

     -За какво си се замислил? – Изтръгна ме от унеса ми тя, докато се прибирахме по заобиколния път от училище.

     -Ъъъ –извъртях очи. –За всякави неща.

     Тя само подвигна вежди и застина така, но видя, че няма да ѝ отговоря, затова въздъхна и продължи напред по пътя. Мернах черните ѝ слушалки да се подават изпод блузата ѝ, сякаш всеки момент ще ѝ писне от мен и ще си пусне музика. Нищо чудно да го направи, всъщност. Заслужавах си го.

     -Тааа... как ти мина деня? –Опитах се да завържа някакъв разговор, след като я настигнах.

     -Ами доста скучно. В общи линии не правих нищо цял ден, първия час имахме тест по математика...

     Загледах се в лицето ѝ. Обичах да ми разказва, обичах самия начин, по който изглеждаха очите ѝ, когато говореше за нещо, което харесва. И как косата се мяташе около лицето ѝ. Искаше ми се до я докосна, да хвана ръката ѝ, но се въздържах. Не трябваше. Не трябваше. Не трябваше!

     -Ти слушаш ли ме изобщо? – Изведнъж се ядоса тя, после въздъхна. –Все едно.

Радостта се изпари от лицето ѝ, заместена от безразлично изражение.

     -Да, слушах те, естествено.

     -Да бе. И какво разказвах?

Мълчах и мигах насреща ѝ. Ох, по дяволите, такъв съм идиот.

     -Аха. Ясно.

     Не успях да завържа друг разговор, Джуан реши да се инати и да ми отговаря с по една дума. Някъде по средата на пътя се засякохме с близначките, които, както винаги, пращяха от енергия. Трите веднага се впуснаха да си разказват една на друга всякакви момичешки работи, а аз само се влачех зад тях, твърде потънал в мислите си, за да им обръщам внимание. Ето мна, Тя се спряваше и без мен. Беше щастлива и без мен. Не ѝ трябвам.

     Без никой да забележи се изнизах, минах по прекия път и скоро се прибрах вкъщи. Хвърлих раницата си и легнах направо на пода в стаята си, мислейки си колко отчайващо самотен съм.