Бъдни вечер

39 4 0
                                    

Неутрална гледна точка:     

     Цялата къща се клатеше под напора на дъжда, а светкавиците осветяваха за миг тъмните стаи. В една от тях, тригодишният Томас пищеше и стискаше очи, а телцето му се свиваше всеки път, когато гръмотевиците вън се блъскаха в прозорците, опитвайки се да нахълтат вътре. Майка му прегръщаше детето си в ръце и го люлееше бавно.

     -Спокойно, Томи, всичко ще бъде наред. Мама е тук при теб. Недей да плачеш...

После запяваше тихо, гласът й се губеше сред тропането на капките по стъклата на прозорците и по покрива, но детето се успокои, все още стиснало ръкава на майка си в дребните си пръстчета.

     -Мама е тук. Спокойно...

∞   ∞   ∞

        -Мамо? Мамо? -Момченцето се прибра разплакано вкъщи, с разкървавено коляно и сълзи, търкалящи се по окаляното му личице.

      -Какво е станало, Томи? - Майка му го посрещна на вратата и го прегърна, после почисти раната му и го целуна по челото: - Вече си голямо момче, не трябва да плачеш за такива неща, нали миличък.

     Шестгодишното дете поклати глава и я прегърна с малките си ръчички. В яркозелените му очи, същите като нейните, все още блестяха сълзи.

     -Мамо?

     -Какво, миличък?

     -Няма да си тръгваш, нали?

     -Никога... -Тя му се усмихна лъчезарно, после го отпрати в неговата стая да си играе.

  ∞ ∞ ∞  

Гледната точка на Томас: 

     Сигурно съм бил втори клас. Не знам... Спомням си как се прибрах от училище и заварих баща си на дивана, целият се тресеше. По принцип беше човек като камък - не показваше никакви емоции, освен може би гняв, но тогава...тогава плачеше. Не ми каза нищо, аз просто се качих в стаята си.

     Решавах си задачите по математика, докато се стъмни, но една от тях просто не ми се получаваше. Започнах да се отчайвам, затова отидох да попитам майка си. Обиколих къщата - нямаше я. После отидох при баща си.

     -Татко, къде е мама? - Попитах плахо, притеснен да не го прекъсна, докато гледаше футболния мач. Той се обърна бавно, огледа ме, и върна погледа си на телевизора. 

I wanna always be with you...Where stories live. Discover now