I wanna always be with you...

"Добре дошли" : Част 2

      Гледната точка на Томас:

    Това  беше най-прекрасният уикенд в живота ми, и, както винаги, Понеделника се срина отгоре ни и ни затрупа с проблеми.

     Още рано сутринта на вратата на Къщичката се почука. Може би към четири и половина. Бях си прегърнал Джу и си спях спокойно, но не! Трима полицаи отвориха вратата с гръм и трясък и насочиха досадните си фенерчета в лицата ни. Премигах въпросително нареща им, твърде сънен, за да осъзная какво става.

     -Това, че не вратата пише „Добре дошли" не означава, че трябва да нахълтвате по средата на нощта, по дяволите! – Ядоса се Джуан и застана заплашително срещу тях. Дръпнах я внимателно за ръката, после я придърпах в скута си, за да я успокоя.

     -Това е той. –Потвърди единият от униформените, като сравни лицето ми с училищната ми снимка от шести клас. Разбира се, когато ме търси полицията, те ще намерят най-ужасната ми снимка...

     Отведоха ни в районното и ни тикнаха в различни стаи. Излеждах ядосан, с леден поглед, но вътрешно се усмихвах на факта, че бяха нужни 7 едри мъже, за да ме разделят от Джуан.

     Половината ми сутрин отиде в разпити защо спя в малка къщичка посред полето, така де, далеч от града, и защо съм въвлякъл и „невинно малко момиче" в това. И това дори не беше най-лошото. После пристигнаха родителите ми...

     Баща ми, леле, баща ми не се спря! През цялото време ме гледаше толкова лошо, тип „разочарован съм от теб, не те познавам повече", че ми стана лошо. Но така или иначе, не показах че ми пука особено. Понеже нямах слушалки, започнах да си тананикам и да го игнорирам, доколкото мога.

     Доведеният ми баща от друга страна беше супер разтревожен, нямаше как да мина между капките и през неговата лекция- колко бил разтревожен за мен, как си мислел, че съм отвлечен, че може да съм мъртъв. По едно време беше на ръба на сълзите и се наложи да го изведат. Може да съм жесток, но точно тогава вътрешно много се забавлявах.

     И през цялото това време в главата ми беше само тя. Чудех се дали Джу е добре...

     Принудиха ме да отида на училище въпреки всичко. Имах ключове за вкъщи, а баща ми получи санкция, задето ме е заклчил вън. Сладко, нали?