I wanna always be with you...

Татко...

Гледната точка на Джу:

     Том измъкна внимателно ръката си изпод главата ми и се изправи, след което усетих нежна целувка по челото. Алармата му беше иззвъняла преди няколко минути, но просто не ми се ставаше.

     -Хайде, Джу. Четвъртък е, ще изкараме някак до края на седмицата.

     Въздъхнах и се изправих, след което разтърках очи. Ох, по дяволите, спеше ми се.

     С Том се спогледахме за миг, след което му се оплезих и легнах отново. Мястото, където лежеше той допреди момент вече беше изстинало.

     -Джу? Ще закъснеем...

     -Добре де, добре –примирих се накрая и станах. Разтърках очи и огледах стаята – имаше захвърлени дрехи по килима, сред които разпознах и тениската си, а на лаптопа все още беше пуснат втория епизод на анимето, което гледахме предната вечер.

      Мда, беше една прекрасна вечер.

     Грабнах тениската си от пода и отидох в моята стая, за да си наглася чантата за училище и да се приведа във вид. Бях толкова рошава, немирната ми къдрава коса просто стърчеше навсякъде, но ... какво пък. Не че бях тръгнала да впечатлявам някого или нещо от сорта...

     След няколко минути с Томас вече бяхме излезли от къщи и вървяхме лениво към училище. Бях толкова спокойна, уверено стиснала ръката му в своята, когато мислите за Лина ме връхлетяха. Спрях се, сградата на училището вече се различаваше в далечината.

     -Какво има? –Загрижено попита Том и се обърна към мен. Стисна ръката ми малко по-силно, сякаш за да ми напомни, че е все още тук, с мен.

     -Лина –отвърнах кухо.

     Том прокара ръка през тъмната си коса и въздъхна уморено.

     -Не знам. Предполагам, ще трябва просто да отидеш и да говориш с нея.

     -Аз... страх ме е... –осъзнах изведнъж. Страх ме беше, че няма да ме разбере, че няма да ми прости, че нещата никога няма да се оправят и –

     -Хей – прекъсна мислите ми той –ще дойда с теб, ако искаш.

     Кимнах утвърдително.

     -Ще вървим ли? –Попита след малко момчето. Разтърсих глава и се запътих към училището. След известно време се обърнах към него с любопитен тон: