I wanna always be with you...

Стар Дом

Гледната точка на Томас Купър:

     И преди ми бяха казвали, че съм инат... Сега наистина им вярвах. Трябваше да се извиня на баща ми, да кажа нещо от сорта на това колко съжалявам (и да включа трепкането с мигли и невинното изражение, което криех за спешни случаи). Но не. Явно не държах да спя унас достатъчно, че да преглътна гордостта си и да се извиня за нещо, което, според мен, не съм направил. Е, щях да си намеря къде да спя...

     През ума ми мина старецът, излегнал се на пейката в парка, и с усмивка прогоних тази опция. Нямах достатъчно пари и за хотел, поне не в мен. Нямах и приятели, при които да отседна... ох, животът ми е пълна скръб!

     Затова просто вървях през града. Не знаех какво правя.

     Погледнах часовника на телевизионната кула – само десет и половина. Само! Започна да става студено. Загърнах се по-плътно в якето си и закрачих по-бързо, за да се стопля, но нищо не помагаше.

     Вървях с часове. Не можех да повярвам, че преди известно време съм се усмихвал. Сега това ми се струваше невъзможно. Черен облак беше забулил съзнанието ми, нищо не ми хрумваше, щях да измръзна до кости...

     Завих вляво по поредната улица, когато попаднах на полицейска кола. Ако ме видеха навън толкова късно, най-вероятно щяха да ме арестуват. Само от това имах нужда вмомента.

     -Ей, ти! – Извика по-дебелият полицай. Приличаше малко на поничка. Явно поговорката, че ти си това, което ядеш, важеше в пълна сила за този тип. Започнах да крача бързо, скоро стъпките ми преминаха в бяг.

     Спомням си как стъпвам в средата на една сива локва, луната се отразява в повърхността на водата и пръски летят навсякъде, а аз се чувствам така, сякаш ще потъна в нея. Сякаш водата е чувствата ми и потъвам в тях...

     Изведнъж се сетих за едно старо местенце, където майка ми ме беше завела веднъж. Една стара сграда, далеч от светлините на града. Изненадах се, че още си спомням пътя дотам.

    Открих старата сграда лесно, но беше по-занемарена отколкото си я спомнях. Вратата беше залостена и се наложи да влизам през прозорчето. Постройката представляваше склад за канцеларски материали на една книжарница, която изгоряла преди години. В средата на тавана имаше дупка, през която се процеждаше лунната светлина.