I wanna always be with you...

"Нещо Ужасно"

Гледната точка на Том:

     Спомних си защо не исках да се привързвам към никого. Тишината досега не ми беше пречила толкова, а не ми се слушаше музика. Да, не ми се слушаше музика! Не знам какво ми ставаше. Не бях гладен, от неделя вечерта не бях спал... Избягвах бащите си, за да не си навличам проблеми и за да не ми се налага да се обяснявам. Просто не исках да говоря. Не бях чувал собтвения си глас от дни, и от мисълта за това ме повибаха тръпки, но когато отворех уста, от там не излизаше нито звук.

     Натрапчивото чувство, че трябва да направя нещо, се беше загнездило в съзнанието ми и не ме напускаше, но единственото, което исках, беше да видя Джуан. Исках да говоря с нея, да бъда до нея.

     И, естествено, тя ми беше бясна.

     Бясна може би не е най-точната дума за случая – тя не ми викаше, не ми се ядосваше, всъщност дори не отразяваше присъствието ми. Излизаше твърде рано за училище и се прибиръше късно, затваряше се в стаята на мама, и сякаш беше дух.

      Колкото и да се опитвах да говоря с нея, тя просто ми обръщаше гръб, затваряше си очите, не ме чуваше, когато почуквах на вратата ѝ, а от личен опит знаех, че не трябва да нахълтвам там без позволение. А това, което всъщност ме вбесяваше най-много беше, че нямах никаква вина.Какво лошо има в това да помогнеш на момиче, което го пребиват в коридора, а? Познай, нищо! Пък и не аз я целунах...

     Никога преди не ми се беше случвало да искам да се извиня, когато не съм виновен – по принцип беше обратното. Но вече не ми пукаше за нищо друго, исках просто Джу. Исках си моето момиче... А без нея бях разбит.

     Четвъртъка се точеше бавно и досадно, подобно на останалите дни. Прибрах се вкъщи, изнемощял, и поздравих доведения си баща. Гласът ми беше друзгав и тих.

     -Къде е Джуан? – Попитах го.

     Той се огледа и вдигна рамене.

     -Излезе. – Предположи след кратко мълчание.

     -Къде?

     -Навън.

     Той ли беше досаден, или на мен така ми се струваше, заради раздразнителното ми настроение? Извъртях очи и се качих в стаята си. Проснах се на леглото, после се загледах в книгите на бюрото. Искаше ми се да ида в стаята на мама – там имаше много книги, а по-важното беше, че са нейните книги. Липсваше ми, липсваше ми толкова много.