I wanna always be with you...

Опитах се

Гледната точка на Джуан:

     Както вече съм ви казвала – животът е ужасен. И хората, да, те също са ужасни. Всичко е ужасно. Отвратително. Освен може би свободата... Да бъдеш като птиците, да летиш високо в небето, над проблемите и притесненията си, над тревогите си, където не могат да те достигнат нито полицаите, нито лъжите на приятелите ти, нито наркотиците, които почти убиват родителите ти...Нито пък спомените. Проклетите спомени!

     Прекарах Коледа сама, без подаръци, без запалена камина, украсена коледна елха или семейство. Напълно сама, в студената къща, просната на пода. Единственият звук в стаята бяха хлиповете ми, единственото движение – моето тресящо се тяло...И проклетите спомени!

     Щеше да е толкова по-лесно, ако не помнех майка си и не тъгувах за нея. Щеше да е толкова по-лесно, ако не си спомнях окуражителната усмивка на баща си. Щеше...щеше да е толкова лесно, ако можех да забравя прегръдките на Том и просто да продължа напред така, сякаш нищо не се беше случило. Но не можех. Заради проклетите спомени...

     От Бъдни вечер бяха изминали два дена. Навън беше студено (не колкото в душата ми, но все пак си беше хладно). Единственото, което можеше да ме развесели, може би би бил снегът, но в моя град не валеше сняг. Затова просто се скитах из калните улици, надолу към реката. Седнах на полегатия бряг, върху един камък, и се загледах във водата.

     За изминалите няколко дена бях осъзнала три неща за себе си, които твърдо си повтарях. Станаха ми като правила, шептях си ги всяка сутрин, когато се събудех и трябваше да се изправя срещу поредния мъчителен ден. Шепнех си ги и вечер, преди да заспя, като уводни думи преди молбата ми да не се събудя на сутринта. Да, толкова бях отчаяна... Но осъзнах това:

1. Не съм нито достатъчно слаба, за да реша да се самоубия, нито достатъчно силна, за да го направя, когато дойде моментът.

2. Не можех да споделя тези чувства с никого, защото вече знаех, че не мога да се доверя на никого. Бях сама – аз и само аз.

3. Любовта е най-отвратителното нещо на света! (Може би дори по-ужасна от спомените)

     И така, стоях си на брега и си повтарях наум трите си нови правила: Продължавай напред, Не вяравай на никого и Недей да обичаш. Може би трябваше да си ги издялам на каменни плочи, за да изглеждат...знам ли, по-автентично. Или пък да се запазят във времето, така че някой ден децата да ги четат и да знаят, за да не повтарят грешките ми. Сега разбирах защо бях записана да уча в ЧГОУ. Баща ми се е опитвал да ме предпази от това, от тази болка...Е, познайте какво – НЕ УСПЯ!