I wanna always be with you...

"Hill street № ?"

Гледната точка на Джуан:

      Да, животът е гаден. И единственият начин да се справиш с него е да си още по-гаден. Когато гледах как домът ми изгаря, нещо вътре в мен започна да се руши, и когато бащата на Томас и още някакъв мъж го отведоха, най-накрая се пречупих. Но вместо да се разплача, аз просто си извадих слушалките и си пуснах музика. Вече официално не ми пукаше.

     Прибрах се в старата си къща и метнах раницата на леглото в стаята си. Нямах идея какво да правя. Освен вратата на моята стая, кухнята и банята, всичко останало беше затворено. Не исках да ходя там. А дните ми минаваха еднакво – ставах сутринта, ходех на училище, слушах музика както в часовете, така и в междучасията, прибирах се и четях някой книга или манга. Изгледах няколко сериала, няколко сезона анимета и филми и после – всичко отначало.

     Може би това, което най-много се беше променило, беше, че не говорех.

     Единствените ми думи бяха отговорите към учителите, ако ме попитат нещо в клас, и то само в случай, че съм в достатъчно добро настроение, за да им отговоря.

     Не, че имаше с кого да говоря, де. С Лина бяхме скарани, с останалите... добре де, няма останали.

     Беше петък. Както вече споменах, нямах какво да правя. Седнах спокойно пред бюрото си и се ровех във facebook. На вратата се позвъни (и ми изкара акъла). Въздъхнах, едвам станах, и отидох да отворя.

     На прага стояха Луна и Тая, рошави и ухилени, носещи две големи торби и по една чанта.

     -Казах ти, че къщата е №33, а не №35, но ти – неее. – Започна да размахва ръце към сестра си момичето с черната коса.

     -Добре, този път печелиш... Но само този път. Така или иначе аз -

     -Ехо? -Прекъснах ги - Какво...правите тук?

     -Здрасти, чухме, че скучаеш, и решихме да наминем.

     Двете влязоха, без да съм ги поканила, и затвориха вратата. Разгледаха къщата и започнаха някакъв странен разговор, които ме мързеше да следя.

     -Какви са тези торби?

     -Ядене.

     -Пиене.

     И двете обърнаха торбите си надолу и изсипаха няколко пакета чипс, газирани и безалкохолни напитки, всякакви настолни игри, и какви ли още не бонбони и сладки. След малко на вратата се позвъни отново, те отвориха и донесаха три кутии пица. Аз все още стоях и ги гледах накриво.