Тишина. Това е единствената дума, с която мога да опиша този ден. В действителност, всеки ден с изключение на втория е окъпан в тишина. Тогава нямах никакви думи да го опиша и все още нямам.
Момчетата и аз стояхме на дивана на Лиам сковано, сълзите се стичаха надолу по лицата ни и ние просто осъзнахме, че повече няма да има „Една посока".
Нямаше да има „Една посока" без теб и няма и да има.
Денят беше пропилян от жалките ни мисли за това какво ще правим ние след като ти просто си отиде.
