Сара ме попита за бележката днес. Аз не знам защо тя се държи спокойно толкова дълго време. Когато тя попита, аз просто не можах да спра сълзите си, но неохотно й подадох смачканото листче. Странно ли е, че го нося със себе си? То е просто като огън, който прогаря дупка в джоба ми, напомняйки ми за болката, където и да отида, но аз просто не мога да го пусна. Това е последното останало нещо, което имам от теб.
