Вероятно трябваше да отбележа това в последната бележка, че до деветия ден бяхме приключили с организацията по погребението ти. Четири дена по- късно и ето ме там, стоящ и забулен в черно, гледайки към черната дупка, в която ще бъдеш принуден да прекараш вечността. Това не беше отворен ковчег. Ние знаем колко ненавиждаш хората, които не са прилични. Всички са съгласни, че това може би е най-доброто и за да бъда честен ще кажа, че не искам да поглеждам лицето ти, знаейки, че няма да видя очите ти да трепват и да се отварят, вече няма да съм способен да видя зелените ти кълба.
Плаках отново онзи ден. По дяволите, аз плачех всеки ден от денят, в който ти си отиде. Но онзи ден беше малко по-зле. Когато те поставиха в дупката, аз почти прибягах до тях в опит да ги спра и се наложи Лиам, Зейн и Найл да ме върнат обратно. Паднах на колене докато от очите ми започнаха да се стичат сълзи. Аз бях неспособен да остана силен на твоето погребение и толкова много съжалявам.
Ти трябва да бъдеш разочарован от мен. Знам, че винаги ми казваше да бъда силен. Но това се случваше единствено, когато ти беше с мен. Сега теб те няма и аз не знам какво да правя със себе си.
Това беше като дълга процедура, в която аз прегърнах всеки член от семейството ти, извинявайки им се и говорейки несвързани думи. Джема и Ан ме задържаха за по-дълго като хлипахме взаимно върху раменете на другия. Отдръпнах се от Джема и се загледах в нея за дълго. Казах й, че вие двамата много си приличате. Тя е толкова красива, Хари, обещавам, че ще се грижа за нея.
Обещавам също да се грижа и за майка ти. Тя винаги ще бъде и моя майка каквото и да става. Когато я прегърнах, тя прошепна нещо в ухото ми, което никога няма да забравя като се надявам да не ме е излъгала.
„Той те обичаше, ти знаеш." – прошепна тя и се изтегли назад с малка усмивка на лицето си. Тя се отдалечи преди да ми даде шанс да отговоря, оставяйки ме без думи и отново хлипащ. Лиам трябваше да ме издърпа до колата докато се съпротивлявах.
Не исках да те оставям.
