Показах бележката на момчетата онзи ден. Добре де, не я показах. Бях я оставил на кухненския плот, но тя е попаднала в Зейн. Той прекоси всекидневната със сълзи стелещи се от очите му и започна да ми крещи. Той извика веднъж срещу мен, затова че не съм им казал. Извика отново, заради това, че съм такъв егоист. И накрая обвини за всичко мен. Найл и Лиам се опитаха да го успокоят. Но аз не го обвинявам за това, че е ядосан. Аз бях ядосан на себе си също.
