Момчетата ме принуждават да се върна към терапията след като са разбрали, че съм пропускал сеанси и не съм отговарял на повикванията на Сара. Казват също, че това е най-доброто нещо за мен и че се нуждая от помощ.
Затова ето ме, пишейки в претъпкания офис на Сара докато погледа й ме следи стремително. Мога да усетя очите й, който са се впили в моите и съм почти изплашен от това да погледна нагоре.
Тя ми се кара последният час и когато най-накрая спря, ме накара да пиша докато откажа да спра. Тя мисли, че като пиша тези неща това ще навреди на здравето ми, защото ако говоря на теб докато всъщност не си тук, няма смисъл лечението. Така казва.
Но аз не искам да те изоставям. Аз просто не мога да го направя. Обичам те и винаги ще те обичам.
Никой не разбира.
