Гарата е пренаселена и шумът прозвучава през ушите ми. Хората продължаваха да ме блъскат докато Пол ме упътваше, преправяйки път през всичките тези хора, опитвайки се да ме предпази от полезрението на феновете през цялото време. Благодарих му за това, защото не исках феновете да ме виждат по този начин.
Носех твоето старо сако, заедно със стария ти костюм, който ти използваше за валса в апартамента ни всяка сутрин. Изглеждам мъничък в този голям суичър, който поглъщаше цялото ми тяло, но не ми пукаше как изглеждам.
Аз напускам апартамента- нашия апартамент. Нашият апартамент, в който имахме толкова много мили спомени, някои от които съм почнал да забравям с всеки изминал ден, в който теб те няма до мен. Можехме да преживеем и повече, но само ако беше останал по-дълго.
Когато се качих във влака си взех сбогом с града, ръкомахайки към всичките спомени, които обичах, така че позволих на една самотна сълза да се стече от окото ми.
