Сънувах нещо днес, видях лицето ти. Господи Хари, започнал съм да забравям как изглеждаш. Разбира се, аз може да погледна снимките, но те не се движат, не се смеят и не мигат. Те просто са уловили спомените. Но моите спомени са започнали да избледняват. Това може да е просто от лекарствата, които се вливат в кръвта ми от най-различни системи, прикрепени в мен, но те са започнали да избледняват.
Аз не мога да изгубя останалите фрагменти, които имам от теб.
Когато се събудих видях Зейн, който стоеше до леглото ми, сълзите падаха надолу по бузите му и той започна полека да ми говори. Той дори не разбра, че съм буден, но продължи с речта си. Не можех да го чуя, но това нямаше значение.
