Когато излязох от стаята си тази сутрин, заварих Найл да спи до входа. Той изглеждаше толкова изморен и безнадежден, че започнах да плача. Аз му причиних това. Аз изсмуквах живота на всеки един от тях. И всичко това се случваше, защото бях егоист. Звуците, които издавах докато плачех го събудиха и Найл ме притегли в прегръдката си. Найл дава най-хубавите прегръдки и ти го знаеш, затова се вкопчих в него за дълго време, като той не се оплака нито веднъж или пък чувството, че той може да си тръгне от тук даже не ме сполетя. Той плака с мен дълго време и в момента го чувствах по-близък от всякога. Съжалявам, че не съм му обръщал толкова внимание преди.
