Сега съм във влака, връщам се обратно в Лондон и позволи ми да ти кажа, че съм нервен. Повече нервиран от когато и да било. Повече нервен и когато беше нашето първо представяне и ти ми шепнеше окуражителни думи в ухото преди да излезем на сцената. Ти ми се усмихна успокоително преди песента ни да започне и след това имах чувството, че се извисявам.
Тъжно е да си помисля как повече няма да съм способен да пея заедно с теб или да се притискам до теб по средата на нощта, когато не мога да заспя или да дойда при теб просто защото имам нужда от прегръдка. Страх ме е да се завърна в апартамента.
Какво ще стане, ако те са го променили?
***
Сега съм у дома, стоя в стаята ти както обикновено. Тя е оставена точно по начина, по който беше. Усещам облекчение точно сега, че чак не мога да го обясня.
Радвам се, че няма да ми се налага да спя без частица от теб тук с мен.
