Не посетих гроба ти вчера, защото бях много уплашен. Сега осъзнавам, че не съм те посещавал нито веднъж откакто беше погребението ти и вината ме изяжда отвътре повече от когато и да било.
Чувствам се ужасно. Напълно, крайно ужасно. Бях такъв егоист. Винаги съм бил егоист. Винаги съм мислел първо за себе си пред това да мисля за теб.
И ето ме сега, седя пред гроба ти и сълзите се стичат надолу по лицето ми. Цветята са свежи и там има десетки от тях, Хаз. Хората те обичат. Аз купих една единствена роза, сигурен съм, че е достатъчно. Не искам да запълвам мястото, но гледайки всички тези различни цветя, аз се чувствам патетично.
Дадох ти го за всеки случай. Оставих го точно отпред. Планирам да остана тук за известно време, затова си нося няколко одеяла и бутилка вино. Червено. Това винаги е било любимото ти. Нали, Хари?
***
Събудих се все още стоящ пред гроба ти, само за да осъзная, че съм се напил миналата нощ и съм припаднал на тревата.
Ти трябва да се срамуваш от мен.
