Позабременяла

Надеждата

Стигнах в пансиона.Там казах на жената на рецепцията ,че ще остана неупределено време и платих наема за месец.Отидох в стаята си и започнах да си нареждам нещата.След два часа приключих и реших да се обадя на баба и дядо.Набрах ги по Skype.Вдигна ми дядо.
-Миличка ,как си?-попита топло.
-Дядо имам новина.Бременна съм.-изстрелях.Дядо се изненада.
-От онова момче?Знае ли?
-Да.
-И?-започнах да плача.-Не иска да го признае,нали?-попита сякаш вече знае.Аз само кимнах.Дядо се ядоса.-Мерзавец.
-Има си годеница и аз съм му била любовница.-допълних през сълзи.Дядо още повече се възмущаваше.
-Слушай сега.Проучи на онова нещо.....
-Лаптопа.
-Да.-щракна с пръст. -За евтини забавачки.Във Франция има такава програма за самотни майки.-не се бях сетила за това.-И се запиши.Чу ли?Няма да спираш нито да работиш,нито да учиш, ясно?
-Ясно-казах стегнато.Явно не всичко е черно и бяло.
Изведнъж чух гърлен звук от устата на баба.
-Трябва да вървя.-каза ми.-Дръж се.
-Добре.Чао.Обичам те.Поздрави на баба.-помахах на лаптопа.
-Ще и предам.Чао.-и затвори.Аз погледнах часовника и видях ,че е време за работа.Станах и се оправих.Чакаше ме дълга вечер в ресторанта.
****
Бях вече в ресторанта в който работех.Днес трябваше да правя студените предястия и затова бързо отидох да се преоблека и да започна да работя.
Минаха няколко часа от смяната ми,а на мен вече ми бе много лошо.Бях уморена и ми се повръщаше.Не знаех как щях да изкарам тази бременност.Щеше да ми е много трудно .Ресторанта беше пълен и поръчките вървяха като топъл хляб.
-Теса,от маса 3 искат още една салата "Цезар"-каза ми Амбър.Амбър работеше като сервитьорка и беше моя много близка приятелка.Имаше руса коса и сини очи.Беше много красива.
-Идва до три минути.-казах.Започнах да правя салатата.След това я оставих на плота,където щеше да я вземе Амбър.Тя дойде за поръчката и ми даде още четири поръчки.Явно моите салати се изкупуват като топъл хляб,за което аз се радвах.Днес обаче не ми беше ден за радости и похвали на моя талант.
Поръчките валяха,а аз едвам едвам стоях на краката си.Стана десет часа,а вместо клиентите да си тръгват те идваха.Имаше много работа.Докато правех поредните поръчки започна да ми причернява.Ставаше все по-тъмно и по-тъмно.Усетих как краката ми поддават.
-Момиче ,добре ли си?-попита една нова готвачка,която бе застанала зад мен.В следващия момент не знам какво стана.Само разбрах едно имаше много хора около мен.
Не знам колко време съм била в безсъзнание,но когато се събудих видях едни зелени очи да ме гледат загрижено.Това бе Пит.Моят шеф и малко по-възрастен от мен.Баща му беше собственика на заведението и го бе назначил за управител.
-Тес,добре ли си?-попита когато отворих очи.
-Да,благодаря.-казах и се изправих.Бялата ми униформа беше измачкана,а шапката ми я нямаше.
-Сигурна ли си?-и си седна обратно на мястото.-Има ли ти нещо за което трябва да знам?-знаех,че все някога трябваше да му кажа.Все пак щеше скоро да ми проличи.
-Да.-започнах.Той ме слушаше много внимателно.-Бременна съм.-когато чу новината на лицето му се изписа изненада ,но и облекчение,че не е нещо заразно .
-В кой месец си?-попита.
-Втория.
-Как ще работиш сега.Без втора смяна ли?-попита.Аз бях против това да изгубя втората смяна,защото изкарвах повече пари когато работех.
-Ако може с малко по-чести почивки когато съм втора смяна?-попитах усмихвайки му се неуверено.Той ме изгледа странно.
-Защо се напъваш?Таткото къде е?-попита като леко отмести светлокестенявата си коса.
-Той ме заразя когато разбра.-изстрелях.В очите му видях лека гневна искрица.
-Кой е?-попита леко раздразнено.
-Кристиян Вон.-Пит се удари по челото в знак,че е шокиран.
-Ти намери от кого да забременееш.Този е голям негодник.
-Да знам.Разбрах по трудния начин.-той кимна в знак на съгласие.
-Добре.Ще имаш по-чести почивки.Ако беше друг нямаше да му направя компромис,но ти си се доказала.-бях най-щастливия човек на земята.Толкова щастлива,че се нахвърлих на врата на Пит.
-Благодаря ти.-казах му през рамо.Той се стресна,но после ме прегърна.
-Няма за какво,а сега отивай да работиш.-нареди и се разделихме.Тръгнах към вратата като преди това му благодарих още един път и излязох.
Когато излязох бях щастлива и обнадеждена."Ще се справим бебчо.Ще видиш."пратих му мислен сигнал и отидох да работя.
$$*#***
На снимката е Теса.